Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Какво ще рече това? Само пари ли придвижват, или…

— Не, съвсем не се занимават само с парични трансфери — сбърчи чело Хамид. — Тук има неща, за които дори аз не съм подозирал!

— Какво искаш да кажеш?

Дитер се занимаваше с куп деликатни проблеми, но в такава огромна и сложна корпорация като „Бордърс Атлантик“ беше невъзможно един човек да обхване всичко.

— Парите никога не спят — поясни Хамид. — Всяка вечер притежателите на банкови сметки и ценни книжа, от пенсионираните автомобилни монтажници в Детройт и фермерите в Канзас до спекулантите в Ню Йорк, си лягат с мисълта, че парите им също почиват в хранилището на някоя банка. На практика обаче техните спестявания обикалят света, играят на международните финансови пазари, фондови и стокови борси. С тях се купува петрол, покриват се ипотеки, плащат се лихви… И докато собствениците им кротко спят, те нарастват и се свиват, а понякога и напълно изчезват… В Съединените щати всичко това се осъществява на практика от дванадесет банки на Федералния резерв, пръснати по всички краища на страната…

— За какви суми говориш? — попита Дитер. — Милиарди? Десетки милиарди?

— Тук не става въпрос за конкретни суми, Дитер — поклати глава Хамид. — Става въпрос за брутния вътрешен продукт. За обединения ресурс на най-могъщата икономическа сила в света!

Мишката в ръката му щракна два пъти и на екрана се отвори ДОС прозорец, който примигна два пъти и се превърна в искане за парола.

— Става въпрос за финансовите причини, поради които Америка е люлка на свободата и роден дом на силните и смелите…

— Това ли искат да притежават? — присви очи Дитер.

Хамид обърна гръб на екрана и плъзна пръст по първите две страници, гъсто изписани с текст на арабски.

— За съжаление все още не мога да кажа какво искат да притежават — промърмори той. — Това тук доказва, че имат достъп до системата и притежават уменията да я манипулират, но нищо не сочи как и къде планират да нанесат удар. Може би търсят начин да откраднат огромни парични средства или просто да разбият системата, на която се крепи доларът. Няма начин да узнаем това, тъй като в момента, в който се опитаме, компютрите ни предлагат чертеж за ключалката, но никаква идея за ключа, който я отваря…

Очите на двамата се сведоха към измачканите листове. В свят, в който парите са най-силното оръжие, очертаващият се от тези документи заговор можеше да се окаже по-опустошителен от водородна бомба.

— Трябва да ти призная, че особено ме тревожи една от датите, които са описани тук… — загрижено подхвърли Хамид и посочи с молива си към датата върху първата страница на документа. — Всичко това трябва да се задейства през следващата седмица!

— По дяволите, Елизабет! — огорчено изръмжа адвокатът на Бийчъм. — Защо не дойде първо при мен? — Филип Матюз крачеше напред-назад из кантората си като ранено куче, търкайки чело в опит да разбере защо клиентката му е говорила с ФБР без него и е обсъждала следствието, което лесно би могло да я вкара в затвора до края на дните й. — Не можеш да отидеш направо при хората, които искат да те унищожат, и да им поднесеш информацията на сребърна тепсия!

Бийчъм седеше на дивана с кръстосани крака.

— Нищо не съм им поднесла, Филип — успокоително промърмори тя. — Ние с Джеймс разполагаме с информация, която ще докаже, че всичко е една зле скроена игра. Именно ФБР може да докаже невинността ми.

— ФБР не доказва ничия невинност, Елизабет. Тяхната работа е да доказват точно обратното и да вкарват хората в затвора. А това е едно от най-важните им следствия от няколко години насам, тъй че едва ли ще си позволят да загубят заради някаква техническа подробност!

— Те са длъжни да проверят всяка улика, включително и онези, които ме оневиняват. Мисля, че агент Милбанк е честна жена, която ще ми помогне. Наистина го мисля!

— О, я стига! Спомни си с кого имаш работа! А по въпроса за честността не е зле да се обърнеш към Ричард Джуъл… Ето какви са фактите: ФБР разполага с изобилни преки и косвени доказателства, че ти си застреляла служител на Съвета за национална сигурност, в нарушение на федералните закони.

— Но те не разполагат нито с труп, нито с пръстови отпечатъци! — извика Бийчъм. — Да не говорим за тромавата работа около онази касета! Не съм виждала по-зле скроено следствие!

— Първо на първо, на тях изобщо не им трябва труп! — мрачно поклати глава Матюз. — Член на президентския екип е изчезнал, а кръвта му е по цялата ти къща. Твоите отпечатъци са върху пистолета, с който е стреляно, а полицията счита, че разполага с достатъчно логичен мотив. В допълнение има доказателства, че този човек е разполагал със значителна информация за ново секретно оръжие, срещу което сте се обявили ти и твоята Комисия по разузнаването. Това са открили на касетата. И докато този човек не се предаде в полицията, предлагайки своето логично обяснение на събитията, ние ще трябва да доказваме, че ти не си го убила!