Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Порасни и си гледай шибаната работа, звъннаха думите на Хесус в съзнанието му.

Точно така, кимна той. Мотото на ООЗ е кратко и ясно: Servare vitas — спасявай живот. Това е мисията му. Този път вероятно нямаше да стигне до СПО, но спокойно можеше и сам да провери как стоят нещата.

— Име? — върна го в действителността грубият глас на постовия.

— Уолър. Джеръми Уолър — отвърна той и извади от джоба си служебната карта на ФБР. Човекът до бариерата беше облечен в камуфлажен комбинезон и носеше автоматична пушка МП-5.

Надписът над главата му гласеше МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, но и децата бяха наясно с истинското предназначение на Кемп Пиъри. Огромната площ от 10000 акра беше превърната в център за обучение на специални части от всички видове — от начинаещи агенти и анализатори на ЦРУ до щурмови формирования на страни от Третия свят.

— Моля ви, отбийте се в приемния център, сър — кимна войникът. — Там ще ви насочат…

Джеръми му благодари, прибра си документите и подкара към малкия паркинг пред едноетажна сграда с изцяло остъклени стени. Местата бяха почти запълнени от автомобили на ООЗ, а половината отряд се беше наредил на опашка пред гишето за инструктаж и временни пропуски. И тук витаеше духът на секретността.

Гледай си шибаната работа, напомни си той, докато слизаше от камионетката и се насочваше към опашката. Някой някъде притежаваше отговори на всичките му въпроси, но на този етап най-важното беше да реши дали да ги задава…

Бийчъм не се поколеба да стартира личния си кръстоносен поход в търсене на истината. Докато по-голямата част от колегите й се занимаваха с обичайните депутатски неща — заседания на комисии, служебни обеди и мероприятия за набиране на средства, тя се затвори в кабинета си и захапа телефоните. По време на дългата си служба във Вашингтон си беше създала много връзки, разчиташе на информация от всички страни — от служители на Капитолийския хълм, анализатори на разузнавателни сведения, репортери, всезнайковци от Пентагона. Започна да им върти наред, опитвайки се да открие някой, който познава Крейг Слейтър — мъжа, в чието убийство я обвиняваха. Каква е връзката му с всичко това, искаше да знае тя. Защо бяха избрали за жертва именно него?

Първоначалните резултати бяха доста обезкуражаващи. Онези, които познаваха Слейтър, твърдяха, че е бил тих саможивец, теоретик и човек на науката, изпратен на работа в Съвета за национална сигурност от екипа на ЦРУ, действащ в Пентагона. Харесвал археологията, шаха и радиопредаванията на живо. Ерген, без деца.

Животът му, подобно на живота на повечето шпиони, беше протекъл между секретните операции и поверителната информация. Джеймс откри една карта с пръстови отпечатъци, няколко служебни и частни снимки, плюс телефона на родителите му, на който и двамата бяха единодушни, че не бива да звънят. Ако изобщо имаше причина, поради която са го избрали за участник в такава трагедия, Бийчъм просто не можеше да я открие.

Интеркомът зажужа в момента, в който Джеймс реши да смени посоката на разследването.

— Съжалявам за безпокойството, госпожо сенатор, но тук една жена настоява да ви види — прозвуча гласът на секретарката. — Казва, че било спешно. Името й е майор Елсуърт…

Бийчъм сви рамене и хвърли поглед по посока на любопитно вдигналия глава Джеймс. За пръв път чуваше това име.

— Пусни я да влезе.

Вратата се отвори почти веднага и в кабинета влезе дребна жена в безупречно изгладена униформа на военновъздушните сили и къса коса, сресана във формата на момчешки перчем. Бийчъм си спомни, че тя е един от телекомуникационните експерти на НАС и беше давала показания срещу Джордън Мичъл по време на приключилото в началото на есента разследване.

— Благодаря, че ме приехте, госпожо сенатор — отривисто изрече майор Елсуърт, направи няколко крачки и застана мирно пред писалището. — Надявах се, че ще можем да поговорим насаме… — Опитваше се да не гледа Джеймс, но присъствието му видимо я притесняваше.

— Всичко е наред, майоре — успокоително подхвърли Бийчъм. — Това е моят административен асистент, не се притеснявайте от него. Аз лично предпочитам да остане…

— Слушам, госпожо сенатор. Съжалявам, че ви отнемам от времето, но просто не можех повече да седя и да гледам как ви… Да гледам всичко това!

Безупречно стегнатата жена офицер бръкна в уставната си черна чантичка и извади касетка марка „Меморекс“. Държеше я внимателно между палеца и показалеца си, сякаш демонстрираше важно веществено доказателство пред съда.