Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Хесус дръпна ципа си и се извърна надясно.

— Нямам представа за какво говориш — отсече той достатъчно ясно, за да бъде чут от щурмовака пред съседния писоар. — Но ще ти кажа едно: от онази операция в Пуерто Рико насам се държиш като пълен задник! Ако не се стегнеш, хората ще започнат да те одумват! — Здраво стиснатите челюсти доказаха, че изобщо не се шегува — също като ледения му поглед.

— Хей, почакай… — извика подире му Джеръми, дал воля на гласа си.

— Няма за какво да те чакам, Уолър! — рязко се обърна Хесус. — В четиринайсет нула-нула ни предстои стрелба във „Фермата“. Имаш право на избор: или си вдигаш задника и отиваш да се приготвиш, или намираш Лутър и искаш да те прикачи другаде! Съжалявам за емоционалните ти проблеми, но ни предстои охрана в Ню Йорк и екип „Рентген“ има нужда от стрелци! Хората трябва да са наясно на кого могат да разчитат!

Дитер надникна в кабинета, кимна с глава и влезе.

— В момента съм зает, Дитер — опита се да го спре Хамид.

Но шефът на сигурността в „Бордърс Атлантик“ се насочи право към бюрото му, отмести с ръка чертежите и тръсна един обемист плик върху безупречно подредения плот „Дънхил“.

— Хей, какво правиш? — инстинктивно се дръпна Хамид, тъй като от плика потече струйка ситен пясък.

— Хвърли им едно око — процеди Дитер и скръсти ръце пред гърдите си. — Нали точно това чакаше?

Хамид използва правоъгълната канцеларска гума, за да раздели и нареди пред себе си две подчертани в жълто изрезки и пет написани на машина страници. Всички бяха прегънати няколко пъти и изглеждаха доста износени.

— Това оригинални документи ли са? — попита той и изведнъж се приведе напред, забравил за праха. — Приличат ми на някакви боклуци!

— А ти какво очакваш от бегълци, които се крият из пясъците? — процеди все така враждебно Дитер. — Хайде, прочети ги!

Германецът владееше арабския не по-зле от Хамид, но част от страниците съдържаха само цифри. Именно за тях му беше необходим превод.

След няколко минути Хамид се облегна назад и прокара пръсти през косата си.

— Невероятно! — прошепна той и изпусна въздуха от гърдите си. — Тук има най-малко 250 шифровани банкови сметки. Плюс инструкции за трансфери, имена и адреси на Интернет кафенета из цяла Европа. Започна ли да проверяваш някоя от тях?

— Не — отвърна Дитер, отпусна ръцете си покрай тялото и заобиколи бюрото. Пръстът му се заби в лаптопа, легнал кротко до кошчето за входяща кореспонденция. — Само ти и Мичъл притежавате достъп до рутинната схема и шифрите…

— Стига бе! — засмя се Хамид. — Нима твърдиш, че има тайни, до които дори прочутата „Заешка дупка“ няма достъп?

— Провери сметките! — сухо се разпореди Дитер.

Хамид се поколеба, после включи лаптопа и започна серия от движения с мишката. На три пъти набра пароли, за да преодолее засекретен достъп, след което започна да преглежда един файл, за който всички индустриални нации без колебание биха влезли във война.

— Първата страница представлява списък на рутърни номера от „Фед Уайър“, плюс поредица от трансфери, направени от Федералния Резерв — обяви след известно време той.

— И? — погледна го с очакване Дитер.

— Федерален резерв Лос Анджелис… Атланта… Чикаго… Маями… Далас… Всички са тук. Някои вътрешни кодове, пароли за персонални лаптопи, но… Господи! Тези номера на банкови сметки! Няма никаква информация за средствата, които се крият зад тях!

— А рутърните кодове? — попита Дитер. За него достъпът до един куп лични сметки не означаваше нищо. Целта му беше да обхване генералната схема…

Хамид отново задвижи мишката и курсорът се плъзна върху серия от полиномни шифровъчни алгоритми, използвани от националната банкова система за движението на почти всички парични масиви в страната. За да се сдобие с тях, „Бордърс Атлантик“ беше изразходвала милиони долари, три години напрегнат труд и немалка доза късмет. И ето че дойде времето да ги използват по предназначение — насочвайки ги към купчина измачкани жълти листа от бележник, намерени някъде в йеменската пустиня.

— Тук са! — прошепна Хамид и пръстите му нервно затичаха по клавиатурата. В паметта на лаптопа му се съхраняваха страници със секретна информация от банки и други финансови институции на четири континента. Малайзия, Швейцария, Венецуела, Обединените Арабски Емирства, Камерун, Иран… Списъкът покриваше няколко десетки страни.

— Това е много по-задълбочено, отколкото сме очаквали! — поклати глава Хамид, докато ръцете му продължаваха да работят със светкавична бързина. — Ясно е, че разполагат с вътрешен човек…