Кристофър Уиткомб - Снайперистът

И нещата изведнъж спряха на място. Агент Уедърбай гледаше старши агент Милбанк. Бийчъм гледаше Джеймс. И двете страни правеха усилие да запазят чинопочитанието.

— Не мога да ви кажа как разбрах за съществуването на тези записи — почти умолително каза Бийчъм. — Но мога да ви уверя, че ги има. А вие имате право по закон да ги потърсите и изискате…

Милбанк прецени ситуацията за част от секундата, след което поклати глава.

— Страхувам се, че не можем да ви помогнем. Прихващането на вътрешни комуникации от страна на НАС — ако такива наистина са направени — няма да бъде прието от нито един граждански съд.

— Ако вие си свършите работа и проверите тези записи, няма да има никакъв граждански съд! — извика Бийчъм и стовари юмрука си върху масата. — Държа да ви предупредя, че преди да стана сенатор, бях адвокат, госпожице Милбанк! И като такъв мога най-отговорно да заявя, че през последните няколко седмици ние открихме убедителни доказателства, които не само ме оневиняват напълно, но и доказват, че някой се е опитал да ме обвини в престъпление, което не съм извършила! На вас ви плащат, за да разследвате — какво повече искате?

— Искаме правосъдие — отвърна старши агент Милбанк. Гласът й прозвуча спокойно, но решително.

— Как можете да твърдите такова нещо, когато не желаете дори да приемете преки доказателства по делото, което разследвате! — скочи на крака Бийчъм.

Червенокосата агентка не каза нищо, но от лицето й личеше, че няма нищо против да я изслуша.

— Нима не ви безпокои фактът, че все още нямате труп? — без колебание продължи Бийчъм. — Ами кървавата диря, която изведнъж прекъсва на прага на къщата ми? Никой не е видял този вероятно тежко ранен мъж да напуска дома ми — въпреки че е било в края на работния ден, а по това време кварталът ми е винаги оживен… — Бийчъм започна да изброява доказателствата или липсата на такива по начина, по който ги беше изложил Филип: — Как така никъде из къщата няма отпечатъци от този мъж? Как е проникнал вътре? Как е излязъл?

Ако съм имала връзка с този мъж, нямаше ли да остане някаква следа от него? Освен една локва кръв?

— Убийството не е федерално престъпление, госпожо сенатор — поклати глава Милбанк. — Изреденото от вас засяга градската полиция. Намесата на ФБР се основана изцяло на причини, свързани с националната сигурност. Уверена съм, че и вие го знаете…

— Каква национална сигурност е онази касета? Осъзнайте се, агент Милбанк! Вие ме подведохте да се появя на онази среща, вие я контролирахте. Такива ли са стандартните процедури при случаи, в които е застрашена националната сигурност? А между другото, вашето разследване отбеляза ли, че изхвърлих проклетата касета през прозореца, без изобщо да я прослушам?

— Не съм длъжна да ви давам отчет за нашите методи на разследване, госпожо сенатор! — отсече дребната агентка. — Нито пък да ви помагам да градите защитата си. Аз имам пълно доверие в хората, с които работя!

След тези думи стана да си върви.

— Почакайте, моля ви! — стегна се за последен напън Бийчъм. — Аз винаги съм подкрепяла ФБР, тъй като уважавам вашата обективност и професионализъм. В момента ви моля само за едно — погледнете отвъд вестникарските заглавия. И ако наистина държите на правосъдието… помогнете ми!

— Добре, госпожо сенатор — неочаквано бързо се съгласи Милбанк и с това предизвика учудването на всички присъстващи. — Дайте ми доказателства в подкрепа на вашите твърдения и аз ви обещавам да ги разгледам!

Джордън Мичъл пристигна в отлично настроение с хеликоптер от имението си в Бъркшир. През последните три дни започна да дава признаци на живот най-старата му мечта — да вдигне на крака цялата индустрия, свързана с трансфера на електронна информация. Нямаше никакво значение, че медиите го нарекоха вътрешен терорист, нито пък че различни държавни институции (начело с Министерството на правосъдието и Комисията по ценните книжа) го заплашиха с разследване. Тук вече не ставаше въпрос за схема, родена само във въображението на Мичъл — налице беше живо същество, което само в рамките на няколко седмици щеше да промени начина, по който се прави бизнес.

— Добро утро — поздрави го Траск, щом влезе в кабинета си.

— Добро утро — отвърна Мичъл. — Къде е тя?

— Чака отвън.

Офисният комплекс на магната имаше както обществени, така и частни входове и изходи — включително вътрешна приемна, до която се стигаше само с асансьор, управляван с персонален ключ.