Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Коленичи до нея и й протегна кутийката.

— Защо пък да ти го казвам? — вдигна вежди тя. — Обичам подаръците, особено когато са от теб.

Претърколи се на една страна, вдигна ръка и рязко дръпна възглавницата, която прикриваше мъжествеността му. Тикна я между бедрата си и едва тогава поднесе разтворената си длан да получи подаръка, умишлено докосвайки бързо наедряващия му член. Той побърза да премести другата възглавница пред себе си и едва тогава й подаде кутийката. Беше красива, светлосиня на цвят, с изящно преплетените инициали на „Тифани“, завързана с традиционната панделка.

— Любимият ми цвят — отбеляза Сирад, после хвана едната безупречно оформена панделка, а другата пъхна между зъбите си. Самата кутийка остана затворена малко по-дълго, отколкото очакваше Хамид. Тя умееше да изчака подходящия миг, знаеше как да го накара да потръпва от нетърпение, независимо за какво става въпрос.

— Все се питам нещо… — проточи Сирад.

— Какво се питаш? — вдигна глава той.

— С какво точно се занимаваш… — Наведе се да помирише кутийката, след което я притисна към гърдите си и затвори очи. Подаръкът почти изчезна между стегнатите й гърди — на мястото, където би трябвало да бъде женското сърце.

— Знаеш с какво — усмихна се Хамид, протегна ръка и издърпа кутийката. — Търгувам с парите на другите, като задържам малко и за себе си…

— Задържаш много за себе си! — поправи го със смях Сирад.

Той също се засмя.

— Това тревожи ли те?

Синята кутийка леко се плъзна по бронзовата кожа на бедрото й, редовно разтривана със специален гел за слънце „Бранкузи“.

— Не, разбира се. Просто ми напомня, че аз също имам своите цели… Никога не съм толкова арогантна, че да не допускам евентуалната полза от чуждия опит.

Ръката й бавно повдигна нежното листенце от триъгълника между бедрата й и го плъзна по голия крак на Хамид. Когато пръстите й най-сетне докоснаха члена му, той вече потрепваше от възбуда и прилив на гореща кръв.

— Няма ли да я отвориш? — дрезгаво попита той.

— Закъде бързаме? — прошепна Сирад и го приближи до устата си. — Нощта е наша…

— Чакай! — спря я той. Изгаряше от желание да я люби отново, но все пак не забравяше, че изгуби почти цял ден да избира подаръка й. — Искам първо да го видиш! Искам да си го сложиш, преди да…

Езикът й го докосна по начин, който го накара да млъкне насред изречението.

— Е, хубаво…

Тя се отдръпна назад и пое кутийката от ръцете му. Лицето й беше леко нацупено, а очите й се заковаха в неговите, докато пръстите й бавно повдигаха капака. Сиянието на диамантите се отрази в зениците й още преди да погледне надолу.

— Е, харесва ли ти?

— Страхотна е, Хамид! Но най-вече защото ми я подаряваш ти! Със същата радост бих приела и пакетче пуканки! За мен означава много, че си я избрал лично…

Обсипаната с розови сапфири и диаманти гривна беше наистина величествена. Изработена от масивна платина и безупречно шлифовани скъпоценни камъни, тя беше колкото сияйна, толкова и безсрамно тежка.

— Искам да си я сложиш — прошепна Сирад, уви я около китката на Хамид и щракна закопчалката. — Искам да я гледам на теб, докато проникваш в мен…

Хамид седна на пети и потъна в очите й, които блестяха по-ярко дори от диамантите. Тази жена го приемаше заради личността му, заради това, което крие в сърцето си, а не заради парите или поста му. Подозренията на Дитер бяха напълно безпочвени.

Тя се приведе напред и го целуна. В докосването й липсваше дивата страст, която беше демонстрирала при последното си пътуване до Ню Йорк, нямаше го дори онзи плам, с който бяха правили секс преди малко. Хамид за пръв път изпитваше подобно нещо. Дълбоко, искрено, абсолютно лично…

Няма жена, която да прави това, без да изпитва чувства, рече си той, докато стройните й бедра леко се разтвориха да го приемат. Спокойно мога да й се доверявам за всичко.

— Как така не можете да изискате подобен род информация?

Сенатор Бийчъм седеше срещу агент на ФБР на име Уедърбай, разделяше ги правоъгълна заседателна маса с евтино изкуствено покритие. Това беше същият човек, който най-безцеремонно я изхвърли от мустанга при първия случай, в който се беше предоверила на информатор.

— Ние дори не бива да водим този разговор! Вие имате адвокат, което означава, че сте се възползвали от правата, които ви дава законът. Следователно…

— О, майната им на правата ми! Аз съм достатъчно възрастна, за да ви бъда майка, агент Уедърбай. Знам всичко за законните си права!