Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Помогни ми! — прошепна Хесус и махна с ръка към двама от бодигардовете на Алал-Бин. — Вземи всичко, после ще го сортираме…

Взводният приклекна и започна да пребърква джобовете на убитите. Документи, карти и всичко останало тикаше в тънък найлонов плик, който измъкна от джоба си.

Джеръми се подчини. Положи автомата в свивката на ръката си и се залови за работа. С дясната си ръка бъркаше в джобовете и вадеше всичко, което напипа вътре — документи, хартии, монети, парцалчета и какво ли още не. Комбинезоните им в защитен цвят бяха лепкави, подгизнали от кръвта, но той упорито продължаваше — надявайки се да намери някакъв смисъл в заповедта на командира си. Да намери нещо в джобовете, което да оправдае това клане.

— Зарязвам всичко! — изръмжа след известно време той. — Какво, по дяволите, правим още тук?

Хесус се изправи и пристъпи към масата.

— Ти изпълняваш заповеди, Уолър! — отсече той. — Но защо винаги мърмориш?

Взводният използва ботуша си, за да отмести три от телата от пътя си, след което се наведе над лицето, което Джеръми беше виждал хиляди пъти: лицето на митичния Асам Алал-Бин, който вече не беше нищо друго, освен един изстиващ труп. Дългата му брада беше доста посивяла и значително оредяла.

— Защото за такива гадости няма заповеди! — изръмжа раздразнено той, издърпа окървавените си пръсти от последния джоб и се изправи, за да види какво е привлякло вниманието на командира му. — Имам право да получа отговор!

— Нямаш никакви права! — отсече Хесус, изправи се и плъзна лъча на фенерчето по масата. Няколко жълтеникави листа хартия изшумоляха на лекия ветрец. Той ги взе, сгъна ги и ги тикна в найлоновия плик при останалите вещи. — Но аз все пак ще ти дам отговор, защото знам какво е да изпълняваш чужди заповеди, без да знаеш за какво става въпрос. Целта на нашата мисия не беше да види сметката на Алал-Бин, а ей това!

Найлоновият плик се вдигна пред очите на Джеръми.

— От известно време насам „Ал Кайда“ подготвя мащабна операция под кодовото название „Сватбата“. За пръв път се споменава за нея на 16 октомври миналата година, в един от всекидневните рапорти, пристигащи в ЦРУ. По тази причина я наричат „Матрица 1016“. Но независимо от имената, с които я кръщават, Агенцията е на мнение, че става въпрос за атака срещу Федералния резерв, която предстои съвсем скоро. Ето това е причината, поради която сме тук!

— Какво значи „съвсем скоро“? — попита Джеръми и рязко вдигна глава. Ушите му доловиха далечното свистене на хеликоптерни витла, влизащо в дисонанс с тишината на пустинната нощ.

— Според НАС това тук е била последната им оперативка… — Хесус се наведе и вдигна ССТ телефона, използван от Алал-Бин за връзка със задграничните ядра на организацията му. — За съжаление мръсниците вече разполагат с абсолютно непробиваеми комуникации и никой не може да чуе какво си говорят. Това е другата причина да нанесем удар веднага, без никакво отлагане.

— Какво е това, мамка му? — изведнъж извика Джеръми и посочи към някакъв неясен силует, който летеше ниско над хоризонта.

— Руски хеликоптер МИ-28, управляван от йеменски пилот, който в момента прави такава пачка, че изобщо не го интересува какво става долу. Качваме се и пътуваме, ясно?

На хоризонта се появиха светлини. Двамата едновременно отбелязаха, че те не идват от хеликоптера, а са светлини от автомобилни фарове.

— А какво ще стане с онези хора от петролната компания, които оставихме на лагер? Кой ще ги прибере?

— Не ги мисли, те не са от петролната компания — отсече Хесус, после извади от джоба си миниатюрна инфрачервена „светулка“, натисна едно копче и я вдигна над главата си. Грохотът на хеликоптера се засилваше. Джеръми се запита дали невидимата птичка ще изпревари фаровете, които едва ли бяха на повече от петстотин метра от хижите.

— Виж какво… — Хесус изчака още секунда, за да се увери, че пилотът е уловил сигналите му, после тикна апаратчето обратно в джоба си. — Откак съм завършил гимназия, все съм войник. Но никога не съм искал да измислям правилата, само съм ги следвал. Защо според теб оставих Сребърната си звезда в чекмеджето? Защото жена ми и децата ми и до ден-днешен мислят, че съм един шибан готвач!

Джеръми се разтрепери. Не знаеше дали е от студа, тъмнината наоколо, или от обезводняването.

— Това не ти е „Делта“, Хесус — с мъка промърмори той. — Ние сме агенти на ФБР и не бива да убиваме цивилни!

Хеликоптерът увисна на метър от земята, лъхна ги горещ въздух. Не се виждаше дори една светлинка. Джеръми го различи едва когато кацна, и то, защото вдигна облак прах, малко по-светъл в мрака. Витлото причини буря от ситни камъчета, които забарабаниха наоколо.