Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Хесус побутна партньора си към машината, която щеше да ги отведе обратно в цивилизацията. Автомобилните фарове бяха на не повече от двеста метра и бързо се приближаваха. Нямаше никакво време за губене.

— Животът е сложен — промърмори взводният. — Крайно време е да пораснеш и да си вършиш шибаната работа!

— Тате, тате!

Джеръми прекрачи прага на дома си малко преди часа за лягане в неделя вечерта и стана обект на радостните възгласи на Мади. Нищо от това, което беше вършил през последните няколко дни, не можеше да се сравнява с гласа на малкото му момиченце.

— Мадстър! — извика той, грабна я и обсипа личицето й със серия „картечни“ целувки — стар техен патент. Кристофър чакаше ред на крачка зад кака си. В едната си ръка държеше Боб Гъбата, а в другата — тоалетна четка.

— Две бебета, тате! Две бебета! — извика той. Това беше призив към татко му да ги вземе и двамата на ръце.

— Добре, две бебета! — изръмжа с престорена ярост Джеръми, отпусна се на колене и сграбчи децата в прегръдките си. В следващия миг тримата се търкулнаха на килима, надавайки радостни крясъци.

— Хей вие, двамата! — извика Каролайн, изправила се на прага. — Я оставете татко да си влезе у дома!

Имаше вид на разтревожена майка, която с тревога очаква завръщането на немирния си син.

— Къде ми е подаръкът? — изпищя Мади.

— Ами моят? — пропя Кристофър.

Джеръми усети как сърцето му се свива. Този път изобщо не беше помислил за подаръци.

— В дневната са — обади се Каролайн, предвидлива както винаги.

Джеръми побутна децата към вътрешността на къщата, където пое от жена си подаръците, които би трябвало да купи сам.

— Благодаря — каза по-късно той и понечи да я целуне, но тя побърза да се отдръпне.

— Хей, какво става?

— И още питаш? — втренчи се в него Каролайн. — Изчезваш за четири дни, а след това се прибираш ни лук ял, ни лук мирисал! През това време Кристофър получи възпаление на ухото, Мади хвана ечемик в училище, а аз получих предложение за по-отговорна работа! — Очите й се напълниха със сълзи. — Ти обаче дори не се обади!

— Нямаше как — промърмори той и в душата му се надигна раздразнение. Как да й обясни какво се беше случило? Дори той самият все още не можеше да обхване всички детайли на нощната операция. — Нали знаеш, че понякога се налага да изчезвам без предупреждение? Би трябвало да звъннеш в службата…

— Направих го! Но оттам ми казаха, че си взел отпуск по болест!

Тя чакаше отговор. Отдавна беше изминала трудния път от страха до гнева. Съпрузите, които изчезват с дни, трябва да имат някакъв отговор. Включително и онези от тях, които работят в ООЗ.

— Не знам защо са ти казали подобно нещо — сви рамене той. — Получих заповед за изпълнението на спешна задача. В чужбина… Вдигнаха ме направо от стрелбището на Морската пехота и се осъзнах чак в Йемен… Шантава работа!

В следващия миг си даде сметка, че отново са се върнали във вестибюла, а Каролайн е препречила вратата за кухнята. Изведнъж изпита странното чувство, че се е озовал в чужд дом и жената насреща му не желае да го пусне.

— Йемен?

— Да, в Близкия…

— Знам къде се намира Йемен! — рязко смени изражението си тя и той смаяно млъкна. — Това, което не разбирам, е защо ФБР не ми казва, че си напуснал града за изпълнението на задача! Позволих си дори да позвъня на някои други съпруги и…

— Звънила си на жените на колеги? — Двамата отдавна се бяха разбрали да избягват тъй наречената „Група за взаимна подкрепа“. Повечето момчета от отряда се оплакваха, че тя е само гнездо за клюки, в което се събират жени без работа…

— А какво според теб трябваше да направя? Не се прибираш за вечеря, няма те в продължение на дни. Уплаших се, че ти се е случило нещо!

Мади и Кристофър се появиха тичешком от дневната.

— Какво има, мамо? — уплашено попита момиченцето. Баща й и майка й почти никога не се караха пред тях.

— Няма нищо, скъпа — отвърна Джеръми, а Каролайн ги изпрати да си играят с новите играчки.

— Съжалявам, искаше ми се да ти дам по-добър отговор…

Той е агент на ФБР. Той трябва да има отговори.

— Единственото, което мога да ти кажа, е, че мисията беше строго секретна… — Протегна ръка да я докосне, но тя се дръпна. От очите й потекоха сълзи. — Никога не съм те лъгал, Каролайн! — прошепна настоятелно той. — Беше мисия, повярвай ми!

Протегна ръце да я вземе в прегръдката си и този път тя не се отдръпна. Сълзите й рукнаха като река.