Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Джеймс слушаше и мълчеше. Беше посъветвал шефката си да проведе тази среща в присъствието на адвокат, но тя категорично отказа.

— Съжалявам, госпожо сенатор, но дори да се откажете от правото си на адвокат, аз не мога да обсъждам с вас уликите по това дело, особено онези от тях, които са събрани с помощта на специални разузнавателни средства.

— Нямам предвид улики срещу мен, а уликите, които ще оневинят…

Вратата се отвори и на прага се изправи дребна червенокоса жена с блестящо сини очи, зад която надничаше униформен войник.

— Здравейте, сенатор Бийчъм, аз съм специален агент Милбанк, ръководител на този сектор. С какво мога да ви помогна?

Агент Уедърбай сякаш се смали в присъствието на червенокосата си началничка и изведнъж заприлича на кученце, което очаква наказание от господаря си.

— Зависи, агент Милбанк — отвърна Бийчъм. — Този човек насреща, агент Уедърбай, нямаше никакви проблеми да ме измъкне от една кола и да ме изправи пред федералния съдия с абсурдни обвинения за някаква касета, но сега отказва да завърти един телефон и да поиска информация, която напълно ще ме оневини. — Нищо не можеше да я вбеси повече от бюрократичния инат.

— За какво телефонно обаждане става въпрос? — попита агент Милбанк и хвърли неодобрителен поглед към подчинения си. — Какво си й отказал?

— Госпожа Бийчъм…

— Все още съм сенатор! — изгледа го ледено Бийчъм. — И ще продължавам да бъда дълго след като вие бъдете изритан заради това тъй наречено дело! Затова ще ви бъда благодарна, ако се обръщате към мен с необходимия респект!

Уедърбай погледна шефката си.

— Сенатор Бийчъм… Сенатор Бийчъм твърди, че НАС разполага със запис на телефонно обаждане, което е направила от дома си в нощта на нападението… — Гласът му потрепна от неудържим сарказъм, лицето му се разкриви в иронична усмивка.

— Наистина ли? — изгледа го продължително Милбанк. — Защо това не е отбелязано в предварителния полицейски рапорт?

Джеймс най-сетне откри сгодния момент да изскочи от клетката.

— Госпожа сенаторът си спомни за този разговор доста време след нападението — намеси се той. — Става въпрос за посттравматичен спомен. Един сътрудник на Съвета за национална сигурност се е свързал с нея по клетъчния телефон.

Началничката на сектора се втренчи в него.

— А вие кой сте?

— Моят административен асистент — изграчи Бийчъм. — Който ви каза чистата истина. Този служител на Съвета не само се свърза с мен, но и прояви неблагоразумието да спомене по открита линия кодовото наименование на един секретен проект, което автоматически е задействало системата „Ешелон“. Във Форт Мед се съхранява запис на този разговор… а ние имаме основание да вярваме, че те са записали и друг разговор, който проведох малко след това — по време на самото нападение…

— А мога ли да попитам как се добрахте до подслушвателен запис на НАС? — попита секторната началничка и седна до Уедърбай. — Доколкото съм информирана, срещу вас вече е повдигнато обвинение за неоторизирано притежание на поверителна информация. Фактически аз съм загрижена, че този разговор попада в опасната територия на Петата поправка. А вие имате адвокат…

Джеймс отново пое инициативата:

— Госпожа сенаторът е набрала телефона в службата с идеята да ми остави послание. И точно в този момент е била нападната. По време на борбата неволно е натиснала бутона за задействане на разговора и нашият телефонен секретар е записал всичко.

— В такъв случай къде е касетата? — попита Милбанк. — Ако разполагате с доказателства, които се отнасят пряко до разследването, защо не сте ни ги предали?

— Защото не разполагаме с тях.

— Как така? Защо?

— Защото секретарката неволно е изтрила записа. По онова време в службата цареше пълен хаос…

— Но НАС разполага с този запис! — извика Бийчъм, на която започна да й писва.

— А вие откъде знаете това? — втренчи се в нея старшата агентка на ФБР. — Като бивш председател на Комисията по разузнаването не може да не сте информирана, че Националната агенция по сигурността няма право да подслушва американски граждани в границите на САЩ. Дори и да сте получила достъп до техните файлове, те по закон не би трябвало да осъществяват вътрешно прехващане.

— НАС осъществява пълен мониторинг на ефирното пространство, плюс още куп електронни вибрации — възрази Бийчъм. — Как, по дяволите, биха могли да направят разлика коя идва от американци и коя не, ако не ги прихванат?