Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Подаде й една черна карта „Американ Експрес“. До този момент тя само беше виждала такива, но никога не беше притежавала някоя от тях. Сумата от 160000 долара годишно за лични разходи й се стори достатъчно добра, за да затопли кръвта й.

— Не знам какво да кажа…

— Не е нужно да казвате каквото и да било — махна с ръка Мичъл. — Чака ви много работа. Втората фаза от инициативата „Куантис“ ще ви изстреля в Лондон още следващата седмица — Траск вече ви е запазил място. В два следобед ще проведем подробен инструктаж.

Сирад пусна ключа в джоба си и протегна ръка:

— Благодаря за шансовете, които ми давате — отривисто рече тя. — Бъдете убеден, че няма да ви подведа!

— Няма, разбира се — кимна Мичъл. — Защото няма да ви позволя.

Джеръми се появи на сутрешния развод в понеделник, точно според думите на Хесус. Били Лутър вече беше започнал проверката.

— Изглеждаш скапан — констатира Лотшпайх, когато партньорът му се плъзна на обичайното си място. Джеръми не си направи труда да му отговори, просто защото все още не си беше отспал.

— Къде е Хесус? — попита след малко той, успял да установи, че столът на взводния им командир е празен. По принцип никой тук нямаше запазено място, но ООЗ операторите бяха хора на навика, превърнали се в такива по силата на своите задължения. Вършеха всичко по точно определен начин — от пиене на кафе в любимата си чаша, до маниера, с който вкарваха патроните в пълнителите. Затова и избягваха да сядат на място, което някой друг си беше избрал.

— Да пукна, ако знам! — сви рамене Лотшпайх.

Хесус летя с Джеръми от Аден през Найроби за Лондон, където двамата се разделиха. Джеръми взе първия самолет за Ню Йорк, докато взводният остана в английската столица, заедно с документите на Алал-Бин и странното оръжие.

— Хей, Лангдън каза ли ти? — смени темата Лотшпайх, докато Лутър обикаляше екипите и отбелязваше кой присъства.

— Какво да ми каже?

— Успя да свали Бъди от първото място. Вчера, по време на упражненията на четвърти полигон, улучи един кълвач от осемстотин метра разстояние. Чист късмет, ако питаш мен, но това те поставя на трето място в класацията. Разполагаш с три дни, за да реагираш…

Джеръми само поклати глава. След преживяното в Йемен, тези състезания му се струваха съвсем като детски игри. Понечи да отговори нещо, но погледът му беше привлечен от някакво движение около вратата. Беше Хесус. Ветеранът влезе в класната стая с преметната на рамото раница, сякаш се беше наканил да присъства на поредния скучен работен ден. Кимна с глава на един-двама свои набори, след което здравата плесна Лутър по гърба. Върху лицата на операторите се появиха широки усмивки.

— Внимавай, ще прочета програмата за пътуването до Пиъри — извика Лутър. — Първи са екипите „Ехо“ и „Рентген“, сборен пункт тук, в четиринадесет нула-нула. Взводните да бъдат тук в един и половина.

Прекрасно, въздъхна Джеръми. Беше забравил напълно, че днес им предстои пътуване до полигона на ЦРУ в Уилямсбърг, по-популярен в разузнавателната общност с наименованието „Фермата“. Това означаваше още минимум седмица далеч от дома — факт, който едва ли щеше да очарова Каролайн.

— Пръв на стрелбището ще мине екипът „Рентген“ — добави Били. — През това време „Ехо“ ще изпълни няколко тактически маневри. Ротация в шестнайсет нула-нула. Въпроси?

Въпроси нямаше.

— В такъв случай да се залавяме за работа — кимна Били и затвори журнала си.

Помещението изведнъж се изпълни с команди, закачливи викове и подмятания. Джеръми видя взводния си да се насочва към изхода и забърза след него. Настигна го чак пред редицата писоари в тоалетната.

— Как спа? — подхвърли той. Въпросът му прозвуча по-скоро като обвинение.

— Като пеленаче, защо?

В тоалетната се появиха двама бойци от други екипи, но Хесус с нищо не показа, че ги е забелязал.

— Нещо не ми харесваш — промърмори той, оглеждайки го отгоре до долу. — Добре ли си?

Пред писоара в съседство застана щурмовак от екипа „Хотел“.

— Искам да знам какво ме очаква сега… — прошепна Джеръми. — За какво да се подготвя…

Обърна се и погледна Хесус. Косата му беше още влажна от гребена, а кожата на лицето му — позачервена от палещите лъчи на пустинното слънце. Под жадните му за сън очи се бяха образували тъмни торбички.

— Да се подготвиш ли? — попита Хесус, изглеждайки искрено объркан. — Какво имаш предвид?

— Стрелбата. Съхранението на веществените доказателства, които събрахме. Предполагам, че пак ще ни посетят представители на Съвета за професионална отговорност…