Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Хесус се прицелваше и стреляше, без да показва никакви признаци на колебание. Децата бягаха насам-натам, опитвайки се да стигнат до вратата, но той ги разстрелваше едно по едно, с методичността на робот. Част от тях се свиха в един от ъглите, но автоматичната му карабина ги намери и там. БУМ! БУМ! БУМ! От дългото дуло излитаха огнени пламъци, един след друг, неумолими като смъртта, която носеха. Спря стрелбата едва когато пълнителят се изпразни, а всички в къщата бяха отдавна мъртви.

Изведнъж настъпи дълбока тишина. Всичко замря.

Петромаксовият фенер тихо съскаше, пламъчето на лампата леко потрепваше. Джеръми се бореше да си поеме дъх.

Хесус стоеше в средата на помещението. Потта се стичаше в очите му, главата му имаше нужда от проясняване. Оръжията мътно проблясваха в ръцете им, нагорещени от стрелбата. Във въздуха се носеше странна миризма — нещо средно между мириса на кръв и къри, на „Шанел №5“ и кордит. За миг Джеръми опря пушката в рамото си, после я смъкна на нивото на очите си и погледна бялата струйка дим, която се виеше от дулото.

На светлината на фенера проблеснаха златни верижки. Сред купчината женски трупове се виждаха златни пръстени и гривни, кръвта криволичеше между тях на алени ивици, капеше по пода и бързо попиваше в земята.

— Сега вече мръсниците не изглеждат толкова опасни, нали? — задъхано изръмжа Хесус.

— Господи… — понечи да каже нещо Джеръми, но гласът му изведнъж изтъня и прекъсна.

Навсякъде около него се търкаляха трупове. Жени и деца. Момчета и момичета. Майки със синовете и дъщерите си.

— Покрий вратата! — дрезгаво заповяда Хесус, но той не беше в състояние дори да се помръдне. Ужасът от стореното притисна гърдите му с такава сила, сякаш цялата къща се беше сгромолясала върху него.

Хесус пристъпи към фенера и рязко намали фитила. Пламъкът бавно се превърна в оранжева точица, после угасна. Двамата потънаха в непрогледен мрак. За пръв път в съзнателния си живот Джеръми изпита страх от тъмнината.

Джордън Мичъл се облегна в стола и разтърка очи. Ръцете му трепереха. Беше планирал и реализирал поглъщания на гигантски корпорации за милиарди долари, беше сривал индустриални гиганти, беше оцелявал след жестоки атаки на конкурентите си, но нищо не можеше да се сравни с проекта, който току-що беше осъществил.

— Е, хубаво — промърмори той. Екраните бяха помръкнали, само на единия от тях все още личаха светлосивите инфрачервени контури на мъртвите тела. Това беше всичко, което каза.

Траск поклати глава.

— Кога ще се върнат? — попита Мичъл.

Изтекоха няколко секунди, преди Траск да забележи малките светли точици в десните ъгли на затъмнените телевизионни екрани.

— Ако всичко върви по план, трябва да се приберат в неделя вечерта — отвърна той и посочи топлинните сигнатури на реактивните двигатели. — Това трябва да са хеликоптерите…

Мичъл знаеше, че всички детайли на този сложен план са били обсъдени и уточнени предварително, включително оттеглянето на полевия екип, но всичко през този ден беше преминало забележително добре. А това не можеше да не изнерви всички, дори педантичен човек като него.

— В това сме вкарали много пари — промърмори той, стана и закопча сакото си. — Искам да ми се докладва статутът им на всеки два часа, чак до пристигането им на КОНУС.

После, за пръв път от няколко седмици насам, на лицето на Джордън Мичъл изплува истинска усмивка. Това, което беше наблюдавал току-що, никога нямаше да се появи като извънредно съобщение по Си Ен Би Си. Въпреки че днешните акции практически бяха най-шумното навлизане на пазара в съвременната история на бизнеса, цялата сцена се беше разиграла без никакъв звук на двуизмерните екрани на черно-белите телевизори. Иронията в този факт беше почти поетична.

Сенатор Бийчъм мълча почти четиридесет минути, въпреки присъствието на административния си асистент. Седяха в кабинета на полковника и разглеждаха снимковите спомени от двайсет и седем годишната му служба в авиацията. Завършил Военната академия, той беше летял на бойни изтребители Ф-14 и Ф-18, според голямата снимка на ескадрилата му — 459-та, наречена „Грабливите птици“. 41 бойни полета над Ирак и Кувейт по време на Войната в Залива, Почетен кръст за изключителни пилотски умения, изложен в специална кутия във витрината на малка библиотека, претъпкана с оперативни наръчници за дейности, за които дори Бийчъм не беше чувала.

— Съжалявам, че се забавих…