Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Сенаторката беше посещавала повечето от тези служби по един или друг повод, включително и като почетен гост при откриването на Оперативния център по национална сигурност, който се намираше в съседство. Сега нямаше да я допуснат в светая светих, но тя прекрасно помнеше каква анти шпионска параноя цареше там. По стените бяха окачени идиотски плакати, напомнящи на служителите да не говорят помежду си, докато са в коридорите, тоалетната или служебните барчета. Тук секретността не беше празна дума. Сега единствената й надежда бе полковникът да притежава по-открит характер.

След като вървяха доста време, без да говорят, Прат свърна по коридор, който изглеждаше разделен на отделни работни места с помощта на евтини пластмасови панели. Флуоресцентното осветление беше скрито и идваше както отгоре, така и отдолу, придавайки на странно изглеждащите панели вид на някакво авангардно изкуство.

— Предполагам, че трябваше да ви помоля да изключите мобилните си телефони и пейджъри — обади се за пръв път полковникът. — Но вие всъщност го знаете…

Бийчъм кимна с глава. Спомни си първото въвеждане на тези странно изглеждащи „вълнови пътеки“, които имаха за цел да откриват апаратура за електронни комуникации.

— Не ви ли пораснаха допълнителни пръсти на краката от всекидневното преодоляване на тези препятствия? — подхвърли с мрачна ирония Джеймс.

— Не само на краката, а и на ръцете — включи се моментално полковникът. — И благодарение на тях пиша по-бързо на компютър…

Спря пред врата, обозначена със съчетанието 3Е132, вкара картата си в процепа и набра шестцифрен код върху монтираната на стената клавиатура. Ключалката щракна и се отвори и тримата се озоваха в претъпкана канцелария, в която миришеше на прясна боя.

— Пазете се от боята… Правим ремонти, тъй като иначе не можем да изхарчим допълнителните средства, които ни се отпуснаха за борбата с тероризма.

Завиха зад ъгъла и почти се сблъскаха с трима мъже в работни комбинезони, които полагаха допълнителна изолация по стените и които явно не са били там, когато полковникът бе тръгнал да посреща гостите си. Той поклати глава и им направи знак да го последват по друг коридор към врата, на която пишеше „Шифровъчна група №4“. Картата му отново влезе в действие и миг по-късно се озоваха на нещо като тераса, от която се разкриваше гледка към по-ниско разположената просторна зала, в която работеха цивилни. Работните им места бяха разделени с военна прецизност на десетки абсолютно еднакви кабинки.

Такива помещения имаше навсякъде по света и Бийчъм беше виждала много от тях. Портрет на президента на стената, неизменно обграден от по-малки снимки на министъра на отбраната и съответния пряк началник. Въздухът беше подчертано хладен и сух. Жуженето на луминесцентното осветление, тихото почукване на клавиатури и приглушеното бучене на твърди дискове навяваше асоциации с университетски компютърен център.

— Добре дошла в Третото око, госпожо сенатор — каза полковникът и им направи знак да го последват към остъклената канцелария в дъното.

— А сега кажете какво мога да направя за вас — подхвърли той, след като гостите му заеха двата метални стола пред бюрото.

Бийчъм забеляза един брой на „Нюзуик“ на плота пред него. Корицата на списанието беше почти запълнена от собствената й фотография, а изписаното с едри букви заглавие гласеше: ЕДНО ЗАГАДЪЧНО УБИЙСТВО — КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД НАЙ-СТРАННИЯ СКАНДАЛ, РАЗТЪРСИЛ ВАШИНГТОН?

— Сигурна съм, че разбирате колко важно за нас е всичко това — промълви тя.

Полковникът се усмихна. Той добре помнеше как тази жена се беше борила да осигури бюджет за един от най-скъпите на сърцето му проекти, въпреки силната съпротива на конкурентните служби и висшето ръководство на Пентагона.

— Също така сигурна съм, че това, което ще ви кажа, ще изисква и малко доверие от ваша страна — добави тя думите, които си беше репетирала наум в колата. — Лъжа е всичко, което сте прочели в пресата за мен…

Замълча в очакване на някаква реакция, но лицето на полковника не трепна. Вероятно вече беше взел решение да не вярва на материалите в печата, тъй като в противен случай тази среща просто нямаше да се състои.

— Открихме, че в нощта на нападението сенаторката е осъществила неволно телефонно обаждане по мобилния си апарат — намеси се Джеймс, очевидно решил да пристъпи направо към въпроса. — Фактически това е станало в момента на нападението. Набрала е номера на офиса, където се е включил телефонният секретар. По време на този запис се чуват гласовете на най-малко двама мъже, плюс изстрели. На другата сутрин нашата рецепционистка е прослушала записа, но по невнимание го е изтрила…