Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Джеръми поклати глава, а Хесус отново извади малката черна кутийка от раницата си и й счупи капачето. Дотук с доверието, рече си Уолър.

— Какво трябва да правя? — попита след известно време той. Виждаше съвсем ясно Алал-Бин — най-високия от всички мъже около масата. По всичко личеше, че говори по мобилен телефон.

— Изчакваме да падне и последният от тези типове, след което се придвижваме натам, прибираме калашниците и влизаме вътре да разчистим хижата. Помни, че трябва да действаме тихо, за да нямаме проблеми със съседите. Шумни можем да станем само в най-краен случай.

— Последният ли? — вдигна вежди Джеръми. — Мислех, че сме тук заради Алал-Бин…

— На мен всички тези задници ми изглеждат еднакви, Уолър. Нямам време да им снемам пръстови отпечатъци!

Хесус направи последни корекции върху скалата на апаратчето и вдигна палец по посока на Джеръми. След което набра някакъв номер по сателитния телефон, обърна се към мъжете около масата и зачака действието на малката черна кутийка. Пръв се свлече Алал-Бин, после мъжът до него, а след това и всички останали, седем на брой. Без никакъв шум, без куршуми, без видимо насилие.

— Пресвета… — започна Джеръми, но Хесус вече събираше оборудването и се готвеше да тръгва.

— След мен! — заповяда шепнешком той, скочи на крака и със смайваща скорост се добра до купчината мъртви тела. Джеръми се придържаше на крачка зад него. В движение се наведе и издърпа един автомат от ръцете на най-близкия арабин. Приклекна до масата и насочи автомата си към вратата на хижата, готов да ликвидира всеки, който се покаже. Беше толкова тихо, че успя да долови някакъв глас от мобилния телефон на Алал-Бин. От вътрешността на хижата долитаха приглушени женски гласове.

Хесус бързо огледа падналите мъже. Искаше да се увери, че са мъртви, но това беше повече от очевидно. Лицата им бяха замръзнали в разкривени гримаси, сякаш някой бе взривил гранати в черепите им. Около тях тъмнееха огромни локви кръв, които вече попиваха в пясъка.

Джеръми задържа входа под прицел, докато Хесус се присъедини към него. Тялото му неудържимо трепереше, а в главата му виеха хиляди истерични гласове, единодушно повтаряйки, че това е най-тъпото нещо, което е правил в живота си. Но в мига, в който Хесус го потупа по рамото, той сложи пръст на спусъка и се стрелна напред, озовавайки се в единственото, доста просторно помещение на хижата. Вътре имаше четири жени и няколко деца. Не си направи труда да ги брои, тъй като очите му търсеха оръжие.

Никой не каза нищо, само очите им се изблещиха.

После една от жените се изправи и бавно бръкна под наметката си.

— Ликвидирай я! — изръмжа Хесус и на няколко скока взе разстоянието до вътрешните врати, които очевидно водеха към спалните.

— Ръцете горе! — изкрещя Джеръми. — Нали каза, че ще станем шумни само в…

— Ликвидирай я, за Бога! — изкомандва с нервен глас Хесус.

Но Джеръми замръзна на място, ококорил се към жените и децата насреща си. Не би могъл да си представи, че…

— Аллах хуакбар! — изпищя жената и рязко дръпна наметката си. Под нея мътно проблесна дулото на калашника.

Хесус светкавично се обърна и натисна спусъка. БУМ! Куршумът улучи жената точно под дясното око, тялото й отскочи назад и малко встрани, след което се строполи сред останалите.

Джеръми се приведе напред, стреснат от внезапно избухналото насилие, но някакво движение вдясно привлече вниманието му. Иззад ленената завеса се показа дулото на друг АК-74. Тялото му отскочи назад, пръстът му натисна спусъка. Всичко се сля в едно-единствено движение.

БУМ! Прикладът здравата го ритна в рамото.

Завесата се разлюля и иззад нея политна тялото на малко момче, което безпомощно се просна в краката му. Бедрото му се плъзна и опря в десния му крак — сякаш играч от неговия отбор заемаше мястото си на втора база. Пушката играчка, очевидно обезопасена от баща му, изтрополи на пода едновременно с тялото, от устата му бликна алена кръв.

В този момент го напусна всякакво чувство за реалност. Стаята сякаш изригна в мига, в който и останалите жени извадиха автомати. БУМ, БУМ, БУМ! Грохотът на изстрелите се смеси с неистови крясъци и тропот на крака, настъпи пълен хаос. Опрели гръб в гръб, Джеръми и Хесус стреляха като бесни, въздухът около тях просветваше с пламъчетата на изстрелите.

Куршумите се забиваха в стените, прекършваха мебелите, поваляха тела, разкъсваха плат, чупеха крайници. Джеръми не можеше да каже кой стреля. Беше забравил за всичко на света, крепейки се единствено на адреналина, насилието и невероятно силното желание да оцелее.