Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Трябва да чуете този запис, госпожо.

Бийчъм се поколеба за миг, спомнила си какво се случи при последната подобна оферта, после протегна ръка и пое касетката. Джеймс вдигна вежда, наблюдавайки я как се насочва към малкото стерео, монтирано на една от махагоновите лавици. Ръката й не трепна, когато вкара касетката в леглото на апарата и натисна бутона за възпроизвеждане.

— Побързай! — изръмжа нисък мъжки глас и тонколоните бръмнаха. Силен южняшки акцент.

— Това е той! — ахна Бийчъм и прикри устата си с длан. — Господи! Това е мръсникът, който ме нападна! Всяка нощ сънувам, че чувам този глас!

— Нали е в безсъзнание?

Отговори му друг глас, далечен и неясен.

— Няма да е задълго! — изръмжа мъжът. — Дай ми пистолета!

За миг настъпи тишина, после тонколоните се разтресоха от оглушителните изстрели. БУМ! БУМ!

— Господи, каква дандания! — промърмори вторият мъж. — Хайде, побързай! Разливай тая кръв и да се махаме, преди някой да е повикал ченгетата! Не там… Ей тук, до вратата!

Последваха приглушени звуци от движение, после — вече доста по-тихо:

— Хайде, човече! Ей там! Дръж по-далеч тая гадост! — Отново южняшкият акцент. — Гледай да оплескаш и стените… Точно така. Парсънс е…

ЩРАК. Касетата спря, записът беше свършил.

Бийчъм протегна ръка и натисна бутона за пренавиване.

Наведе глава и се заслуша в свистенето на лентата, после пръстът й светкавично се прехвърли на бутона за възпроизвеждане:

— … Оплескаш и стените… Точно така. Парсънс е…

Щрак.

— Парсънс ли каза? — попита тя, след което повтори цялата процедура по прослушването.

— Откъде разполагате с това? — обади се Джеймс.

— Бях дежурна вечерта, в която дойде обаждането — поясни униформената жена. — Една от колежките анализаторки хвана кодовата дума, а „Ешелон“ се включи във вашия телефон и направи този запис само няколко минути по-късно… Това беше прехващане вътре в територията на страната и по тази причина не му обърнах внимание. Но когато историята се раздуха от медиите изведнъж си дадох сметка, че в онази нощ нещата са се развили по-различно… Затова реших да ви потърся. Не можех просто да стоя и да гледам какво ще се случи!

Ето… така… Парсънс. Щрак.

— Бихте ли занесли този запис във ФБР? — попита Джеймс. — Ние не можем да го сторим, тъй като сме засегнатата страна…

Раменете на жената леко увиснаха. Очевидно беше обмисляла вариантите.

— Имам две деца, госпожо сенатор, отглеждам ги сама — прошепна тя. — А това би сложило край на кариерата ми…

Бийчъм кимна с глава.

— Всичко е наред, госпожо майор. Разбирам ви много добре… — Вече беше осъзнала, че не могат да искат от жената толкова много. — Оттук нататък ще се оправяме сами.

Ръката й измъкна касетата от леглото на стереото, а Джеймс скочи на крака и попита:

— Ленгли, нали?

Вече бе отгатнал намеренията на шефката си и в очите му се появи възбуден блясък.

— Първо Филип! — вдигна ръка да го спре тя. — После отиваме в Ленгли, всички заедно. Може би няма да успеем да използваме този запис като доказателство в съда, но със сигурност ще го използваме като лост!

— Отивам за колата! — извика Джеймс и изчезна.

Бийчъм благодари на смелата си посетителка и протегна ръка към телефона. Набра номер, който знаеше наизуст, след което зачака. Обратният път към живота щеше да започне от главната квартира на ЦРУ, където се намираше може би единственият човек, все още готов да я изслуша. Картонената кула на Марселъс Парсънс започваше да се разпада.

Джеръми подкара камионетката към Пайн Кебин — хижа в стил Втората световна война, сгушена в гъстите гори отвъд Парч Роуд. Там разтовари личните си вещи и забърза след Кокс, който вече беше тръгнал към стрелбището. Макар че откритият полигон на Агенцията изглеждаше малко недодялан в сравнение с Тренировъчния център за употреба на тактическо оръжие на ООЗ — едно истинско произведение на изкуството — той предлагаше на операторите онзи простор, който снайперистите приемат на драго сърце след продължителната диета сред едни и същи стени и врати…

— Подгответе се! След десет минути поемаме рубежите! — подвикна Хесус, докато Джеръми мъкнеше екипировката си към момчетата, скупчили се на тясната пътека. Взводният навлезе в периметъра, за да провери на мишените, докато останалите снайперисти от екипа „Рентген“ разтвориха черните си щурмови торби и започнаха да изваждат бронежилетки, пълнители, радиостанции и щурмови гранати — всичко необходимо за следващите два часа, през които щяха да се упражняват в стрелба от близко разстояние и ръкопашен бой.