Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— „Един задник спасява всички останали“. Трите двойки пък символизирали числото 32 — спомен за някогашния им взвод в Юта. Двама от бойците били прехвърлени в щаба на Седма група в Панама, а третият бил осъден за извращения над пленници в Киркук и уволнен от армията след една година в дисциплинарна рота.

Името му било Едгар Джийн Валез — старши сержант, роден на 27 юли 1962 г. в Оксфорд, Мисисипи. Според информацията на Шеридан, последният му адрес за контакти бил Форт Ли, Ню Джърси, 79-та улица, номер 178.

— Ало, Джеймс? — притисна мобилния телефон до ухото си Бийчъм. Според изискванията на гаранцията тя нямаше право да се отдалечава на повече от 30 километра от Вашингтон, но просто не можеше да седи и да чака намесата на ФБР. И въпреки че съзнаваше тежките последици от своите действия, тя беше скочила в първия самолет на „Делта Еърлайнс“, летящ по маршрута Вашингтон — Ню Йорк и обратно.

— Ама вие добре ли сте? — бяха първите му думи. Преди да отпътува, му беше оставила съобщение на гласовата поща с кратко описание на това, което възнамеряваше да направи. Искаше да го подсети и за нещо, което и двамата бяха пропуснали по време на огледа в дома й. — Как е възможно да изчезвате така?! Полицията всеки момент ще издаде заповед за издирването ви!

— Каква заповед?

— Ама не гледате ли новини?!

— През последния час и половина бях във въздуха, Джеймс — поясни тя. — Случило ли се е нещо?

— Случило се е и още как! Адвокатът ви току-що обяви, че се отказва от делото. Като причина посочи различия по защитната стратегия, но отнякъде се появиха съобщения, че сте признала за специфични нарушения на националната сигурност, които сте поискала да скриете зад поверителните отношения между адвокат и клиент. Утрешният „Пост“ ще публикува информация за посещението на Филип във ФБР, където обявил, че има „моралното задължение“ да се оттегли от случая и да ви издаде…

— Ах, този кучи син! — изръмжа Бийчъм. С Филип се познаваха точно от двадесет години.

— Къщата ви е обсадена от репортери, а полицията проверява дали спазвате условията на гаранцията. И ще издадат заповед за ареста ви в момента, в който разберат, че сте в Ню Йорк. Затова трябва да се върнете тук колкото може по…

— Никъде няма да се връщам! — отсече Бийчъм. — Единственият начин да спрем тази лудост, с да открием човека, който ме нападна!

— Как? Ще му позвъните на вратата и ще го помолите да се яви в съда и да заяви, че ви е накиснал за убийство? Вероятно веднага ще ви ликвидира!

Бийчъм не обърна внимание на гневното му избухване и побърза да се смеси с тълпата, която се насочваше към терминала.

— Не се безпокой за мен! — отсече тя. — И престани да ми се правиш на началник, ами казвай какво откри!

Настъпи кратка пауза. Джеймс явно се опитваше да избере някаква линия на поведение. Беше му ясно, че няма никакъв смисъл да спори.

— Ами… Трябва да ви призная, че бяхте права за онзи тунел — неохотно промърмори той. — Върнах се в къщата, качих се горе и открих тайната врата — точно по начина, по който предложихте вие… Пъхнах се вътре и пропълзях цялото разстояние до мазето и градината на съседите. Добре, че имах фенерче, защото вътре е тъмно като в рог. Открих ясни доказателства, че вратата е била насилвана. А когато се върнах обратно на втория етаж, частните детективи, с които сте се свързала, вече бяха там. Те свалиха два комплекта латентни отпечатъци, единият отговаря на самоличността, която ви е дал Шеридан — Едгар Джийн Валез, роден на 27 юли 1962-ра, но с друг адрес: Деветдесета улица — Запад, номер 271, апартамент 7А, Ню Йорк. Не знам къде живее, но на този адрес си плаща всички текущи разходи…

На лицето на Бийчъм разцъфна широка усмивка. Ускори крачка, заобиколи тълпа шумни туристи и се насочи към изхода. Джеймс беше открил неоспоримо доказателство за начина, по който нападателите са проникнали в къщата и са се измъкнали от нея. Просто бяха повторили номера на Елингтън Пийч и бойците му преди 140 години по време на Гражданската война. Това доказваше категорично, че тези хора са разполагали с пълна информация за дома й. За съществуването на тунела са знаели само близките приятели на Пол и студентите от Джорджтаун, имали честта да бъдат поканени на вечеря.

— А другият? — попита на глас тя.

Отвърна й мълчание.

— Джеймс? Нали каза, че са свалили два комплекта отпечатъци? Успя ли откриеш самоличността на втория нападател?

— Да — едва доловимо прошушна асистентът й. Бийчъм почти не го чу, заета да се качва в наетата кола, с която щеше да се придвижва из града.