Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Къде сме? — попита той.

Траск насочи дистанционното в ръката си към стената в дъното.

— Седемнадесетият етаж успя да синхронизира видео захранването на наземните съоръжения. — Две от големите витрини в дъното бавно се плъзнаха встрани и зад тях се разкри редица аудио-визуални екрани, телевизионни монитори и лекторски дъски за записване на информацията. През по-голямата част от деня този телекомуникационен център предлагаше интерактивна конферентна връзка с всички части на света, но тази сутрин щеше да предложи една далеч по-интересна картина.

— Получихме положителна идентификация — продължи Траск. — Стрелците са заели позиция на рубежа непосредствено до селото.

— А Сирад? — кратко попита Мичъл.

— Принцът престолонаследник току-що е провел разговор с вътрешния си министър. Всеки момент световните агенции ще излъчат информацията за сделката.

— Отлично.

Мичъл безмълвно наблюдаваше как екраните на трите плазмени телевизора оживяват, захранени с изображение от шпионския спътник КХ-11 на Националната разузнавателна служба, успешно прихванато от ултрамодерните гео синхронизирани самолети и съответните наземни съоръжения на „Бордърс Атлантик“. Въпреки че държавните разузнавателни агенции редовно ставаха обект на опити за проникване от страна на частните телекоми, единствено „Бордърс Атлантик“ беше успяла да пробие защитните им кодове и да получи достъп до предаваните от сателитите изображения. Командният пост на седемнадесетия етаж беше в състояние да прихване абсолютно цялата информация, обработвана с помощта на Националната програма за военно тактическо разгръщане, включително и това, което течеше в момента — емисия в реално време, осъществена от двама мъже в Йемен и предназначена за военновъздушната база Онизука в Сънивейл, Калифорния, откъдето трябваше да бъде препратена в един от националните центрове за фото интерпретация под контрола на ЦРУ, който се намираше във Вашингтон.

В момента на един от екраните беше запечатан широко обективен кадър на пет колиби от кал, разположени в пустинна долина. Другите два предлагаха същата картина, но под различни ъгли. Разделителната способност на кадрите беше безупречна, позволявайки на Мичъл и Траск да различават дори дрехите на стрелците, въпреки зеленикавото сияние, излъчвано от инфрачервените увеличители на образа. Фигурите им се бяха сгушили в сянката на две огромни гранитни скали.

— Кой е Уолър? — попита Мичъл. Беше виждал достатъчно снимки в досието на командоса, разбира се. Беше изчел всичко, свързано с представянето му в ООЗ. Разполагаше дори със снимки на семейството му. Но нищо от това не му вършеше работа сега, докато наблюдаваше разузнавателните кадри, заснети директно от космоса.

— Онзи вдясно, виждате ли го? Смит е по-нисък и в ръцете му се вижда един ПСТ апарат…

Мичъл сведе поглед към часовника си, който показваше 8:17. Дубай беше в часовата зона Гринуич плюс пет — девет часа преди тукашното време и един час преди Йемен. Текущата операция се провеждаше в три различни часови зони, на хиляди километри разстояние в различни континенти и в абсолютно противоречие с всичко, което само допреди пет години учените считаха за абсолютно невъзможно. Но то беше тук, пред очите му. Кой беше казал, че не всичко се купува с пари?

— И тъй, кога ще се случи? — нетърпеливо попита той. По принцип не обичаше да чака, независимо за какво става въпрос.

— Няма начин да се каже със сигурност, сър. Положително ще бъде в рамките на един час. Обърнали сме внимание на абсолютно всички реални фактори, но за съжаление няма начин да отстраним известен процент несигурност…

Мичъл беше одобрявал лично всеки отделен елемент от сложния план и си даваше ясна сметка, че въпреки задълбочената подготовка, милиардите долари, оперативните съвещания и научно обоснованото отчитане на неподлежащите на статистика рискове, в момента цялото гигантско начинание зависеше единствено от човешките действия — факторът, който никога не подлежи на пълен контрол…

Хесус лежеше в сянката на древен каменен зид и мажеше лицето си с камуфлажен гел в очакване на заповедта за атака. Обърна се да погледне Уолър и загрижено попита:

— И к’во, отпадна от списъка, така ли?

— Какъв списък? — учудено попита Джеръми, проверявайки дали се е намазал добре. Лежеше на хвърлей камък от леговището на най-опасния терорист в света, но нощната тъмнина беше единствената му защита.