Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Една ръчно направена бомба гръмва и изчезва за секунди, но видеозаписът на събитието се върти със седмици, а дори и с години. Бърборковците от екрана — тъй наречените „експерти“, които фактически си нямаха хабер за него или неговите операции — помагаха с пълна сила за разпространението на страха и несигурността. След тях идваха политиците, които харчеха милиарди долари за засилване на сигурността по летищата, тайни операции и съдебни искове от граждани срещу същото това правителство, което искаше да ги защити. Бизнесмените изтегляха инвестициите си, опасявайки се от икономически колапс. В крайна сметка Западът пръскаше милиарди долари, които биха могли да се използват за строителството на нови училища, магистрали и болници…

— Никога не забравяй, че капиталистическата алчност е нашето най-силно оръжие! — натъртено рече той, взе телефона от ръцете на сина си и го вдигна нагоре: — Американците са продали на Саудитска Арабия съвсем нова технология — тези клетъчни телефони, които работят чрез система от спътници, но са толкова евтини, че всеки селянин може да си ги позволи.

— Значи ще могат да разпространяват повече западна култура сред страните на Исляма — сбърчи вежди Мухамад. — Западната упадъчност… Това е още едно доказателство, че саудитското кралското семейство е лакей на американския президент!

— Почакай малко! — вдигна ръка Алал-Бин. — Използвай главата си, а не сърцето. Спомни си какво ти казах за сенките и въздуха, бъди по-умен от врага. Тези нови телефони осигуряват комуникации — при това толкова защитени, че дори компютрите на НАС не могат да ги подслушват. Те предлагат онази комуникационна система, която ни е нужна за сплотяване на силите. Американското правителство упорито се противопоставя на намеренията на компанията откривател да продаде технологията в чужбина. Наши разузнавателни източници съобщават за изключителни усилия в тази посока, включително от страна на вестниците и електронните медии.

Алал-Бин си позволи едва доловима усмивка. Винаги изпитваше задоволство, когато имаше предимство пред неверниците. Те се молеха единствено на бога на алчността и печалбата и по тази причина винаги бяха готови да му продадат това, което пожелаеше, включително и в случаите, при които имаше голяма вероятност покупката да бъде използвана срещу собствените им семейства. Уолстрийтските брокери, богатите собственици на телекомуникационни компании и президентите на търговските камари — всички до един бяха негови сътрудници, независимо дали го съзнаваха, или не.

— Добре де, дори всичко това да е вярно — погледна го Мухамад. — Как точно ще ги използваме ние?

— Предстои ни голяма операция — усмихна се Алал-Бин. — Планираме я от месеци. И когато я осъществим, ти ще имаш повод да се гордееш…

Форт Мед, Мериленд, е носител на много рекорди, включително най-високата концентрация на математици на глава от населението, най-скъпата цена на електрическия ток в щата и най-сложната система за събиране и обработка на секретни данни в света. Причината за всичко това беше проста, но малко известна: във Форт Мед е седалището на Националната агенция по сигурността — най-секретното подразделение на Министерството на отбраната. НАС има най-големия бюджет от всички агенции, които се финансират по силата на Закона за набиране на разузнавателни данни.

Елизабет Бийчъм и нейният асистент напуснаха магистралата Балтимор — Вашингтон и завиха на изток по специално построена естакада, чиито многобройни разклонения, мостове и тунели глътнаха трафика буквално за нула време. Движението се следеше от многобройни охранителни камери, а управляваната от Джеймс лимузина се плъзгаше покрай тежковъоръжени мъже в черни униформи и бронежилетки. В далечината се очерта контролно-пропускателен пункт, охраняван от всички страни.

— Добре дошла в Черната дупка на главен кръстопът Анаполис — обяви тържествено Джеймс. От всички секретни държавни обекти, които беше посещавал, придружавайки сенатор Бийчъм, този беше най-потискащият.

— Внимавай какво говориш — усмихна се Бийчъм. — Нали знаеш, че чуват всичко!

„Шифросити“, както го наричаха запознатите, силно наподобяваше шпионските филми от 70-те, в които всички се придвижват с колички за голф и се преструват, че носят имена от сорта на Джон или Джейн. Това беше отделна култура, откъсната от света, едно затворено общество със своите вътрешни правила, училища, полиция и пожарна, кинозали и болници. А дори и със собствен университет — Националната школа по криптология.