Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Сега ще разберем — отвърна взводният и извади от раницата си мощен бинокъл марка „Бърис“, оборудван с допълнителни увеличителни стъкла. И двамата дишаха тежко в разредения въздух, чувстваха се зле.

— Давай координатите — разпореди се Хесус.

Джеръми натисна две копчета и портативният му джипиес локатор се свърза с два от многобройните геостационарни сателити, които кръжаха на сто и петдесет километра над главите им. Само преди пет години апаратурата в ръцете му струваше сто хиляди долара и за притежанието й се изискваше специално разрешително от една институция, наречена Отдел за сигурността на клетъчната информация. Днес обаче ще ви я подарят за Коледа, стига да си откриете сметка в местната банка.

— Готово — обяви миг по-късно Джеръми, извади геоложките карти от раницата си и маркира един от ламинираните листове с мек молив.

— Сега изстреляй обратния азимут към онези къщи долу — разпореди се Хесус.

Джеръми надникна изпод арката и насочи поглед към стръмния склон, под който зеленееха сочни ниви и пасища. По средата на разстоянието от около километър и половина — точно там, където свършваше каменистият склон и започваше полето, се издигаха няколко хижи с груба каменна конструкция.

— Сто осемдесет и седем градуса, отклонение плюс-минус седем — обяви той.

— Точно — кимна Хесус. — Това е мястото.

Джеръми извади бинокъла си и го насочи надолу. Веднага му направи впечатление, че само основите на къщите бяха от камък, а стените над тях бяха изградени от преплетени клони, замазани с кал. Бяха общо пет, а на празното място пред тях бяха паркирани два новички на вид джипа тойота, от модела „Ленд круизър“. Няколко деца си играеха с пръчки край малък кладенец. Около близката маса се очертаваха по-едри фигури, вероятно на мъже. Миражът пречеше на добрата видимост, особено когато се използваха допълнителните лупи на биноклите „Бърис“.

— Виж какво — промърмори той. — Гледам да си върша работата, без да задавам излишни въпроси, но сега съм длъжен да ти кажа, че това тук никак не ми харесва!

Хесус беше извадил от раницата си тайнствената черна кутийка и се опитваше да открие достатъчно равен камък, върху който да я положи.

— Какво искаш да знаеш? — попита той.

— Искам да знам какво търсим тук, човече! Защото веднага ще те предупредя, че няма да бъда изкушен от никакъв чек, ако трябва да измина километър и половина по голите скали, за да хвана мръсника!

— Няма да го хващаме, нито пък ще го връщаме в Щатите — поклати глава Хесус. — Само ще го убием…

— Ще го убием?! На каква база, по дяволите? — Съжали още в момента, в който думите излетяха от устата му, но вече беше късно.

— Ако имаш проблем с изпълнението на моите заповеди, можеш да си вдигнеш възмутения задник още сега и да го прибереш в базовия лагер! — отсече Хесус и в гласа му се долови мрачна нотка.

— Нямам проблеми със заповедите ти — даде заден Джеръми. — Но продължавам да се питам… Защо само двамата? Дори не разполагаме с оръжие! И откога ФБР провежда на чужда територия операции по ликвидиране на престъпници?

Хесус отвори черната кутия и извади от нея някакво апаратче с триножник, което приличаше на съд за пренасяне на готова храна.

— Времената се промениха — отвърна той. — Вече не сме склонни да чакаме терористите да ни вземат на мушка… Достатъчно ти е да знаеш, че хората, които ни изпратиха тук, отдавна са се погрижили за политическата страна на въпроса. И очакват от теб да си свършиш работата…

Ръцете му внимателно поеха апаратчето с триножника.

— А що се отнася до оръжието, това тук ни е напълно достатъчно. Не ме питай как действа. Знам само, че е безшумно, течно и убива, без да оставя балистични следи. Ще изчакаме да се мръкне и ще се промъкнем на стотина метра от колибата на Алал-Бин, след което ще го задействаме…

Пръстите му сръчно завъртяха някакво копче, разположено на страничната стена на уреда.

— И когато този нещастник се надупи, за да отправи поредната си благодарност към Аллах, който му помага да коли американците, той ще получи послание от небето, при това точно в навирения си задник!

Асам Алал-Бин никога не беше приемал сериозно американските закани за отмъщение, включително и по време на Афганистанската война. Той беше използвал огромното си лично богатство, за да изгради най-голямата терористична мрежа в света и благодарение на нея беше нанесъл многобройни и унизителни поражения на американците, въпреки огромната им военна машина. Фактът, че на даден етап здравето му се влоши, нямаше абсолютно никакво значение — той вече беше изпълнил това, за което беше мечтал. Историята помни и почита истинските революционери, които променят света. А той със сигурност си беше запазил поне една отделна глава в тази история — в раздела, който се отнася за войната.