Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Ами ако се е обадил по обикновен телефон? — попита на глас тя. „Ешелон“ прихваща ефирните емисии, но не действа върху кабелните контакти, например обикновените телефонни линии.

— Набрал е мобилния ви телефон. Значи излъчването трябва да е било ефирно.

— Да, ама при първото му обаждане аз затворих. А второто е било съвсем случайно и не съдържа никаква информация…

Настроението й следваше резките промени на логиката, започна да й се завива свят.

— Те прихващат обажданията и вие го знаете. Осъществи ли се обаждане, номерът автоматически се превръща в мишена…

— Ами ако…

— По дяволите, Елизабет! — възбудено я прекъсна Джеймс и скочи на крака. — Стига съмнения! Тръгваме за Форт Мед с намерението да прослушаме определени записи!

Погледна часовника си, който показваше три и петнадесет.

— Ако побързаме, ще изпреварим задръстванията!

Бийчъм също се изправи, но възбудата й беше доста по-умерена.

— Искам да ти кажа, че вече ми отнеха достъпа до секретна информация. НАС няма да ме пусне да припаря до портала на Форт Мед, да не говорим до някой от онези богове на анализа, които работят зад него!

Това накара Джеймс да направи малка пауза, но тя продължи само докато се сети къде беше оставил ключовете от колата си.

— Но моят достъп си е наред! — отсече той. — Да не говорим, че вие сте главната причина агенцията да разполага с „Ешелон“.

Бийчъм се беше борила със зъби и нокти за финансирането на програмата, докато повечето членове на Конгреса бяха на мнението, че това е поредната бездънна дупка за милиарди след програмата „Звездни войни“…

— Тук си прав! — кимва тя. — Искам да погледна в очите онзи, който ще събере достатъчно кураж да ми каже, че не мога да прослушам собствените си телефонни разговори!

Ходенето се оказа трудно, особено през първите два-три километра. Хесус определи височината им на две хиляди метра, но уредът му показваше близо две и четиристотин. Слънцето буквално ги пържеше, особено ръцете и другите незащитени части от тялото. Надвисналите скали и пълната липса на ориентири превръщаше джипиес апаратурата в ненужна вещ, в нещо като транзистор с изтощени батерии.

— Трябва да извървим пет километра — рече Хесус, когато спряха за почивка след близо два часа непрестанно изкачване. Разтвори картата и посочи селище на име Хемфи. — Слушай инструктажа: преди шест месеца един холандски журналист, работещ за „Ню Йорк Таймс“, се появява в американското посолство в Исламабад и заявява, че току-що се завръща от Карачи. Задачата му била да напише материал за евентуалната намеса на разузнавателната агенция „Интер Сървисис“ в отвличането на Дани Пърл. Помниш ли този случай?

Джеръми кимна.

— Холандецът от „Таймс“ твърди, че са го отвели в тайна квартира, където неколцина талибански бойци му показали някакви документи. Тези бойци заявили, че са се сражавали на страната на „Ал Кайда“ в Тора Бора и са помогнали на Алал-Бин да напусне Афганистан, да прекоси цял Пакистан и Белуджистан, за да стигне до Карачи, където подкупил капитана на някакъв либерийски търговски кораб и отплавал. Според личната охрана на Алал-Бин, той заминал за Сомалия, но един от талибаните видял товарните документи на кораба, според които стоката била предназначена за Аден, Йемен…

— И ние бихме всичкия този път на базата на тази информация? — вдигна вежди Джеръми. Често се случва криминални случаи да се крепят на съвсем бегла информация, но това, което чу, беше наистина крайно недостоверно.

— Резидентът по сигурността в Исламабад предал тази информация в Ленгли, откъдето разработили сложна операция с помощта на средствата за комуникационно прехващане на НАС и Националното управление на разузнавателните спътници. Получените резултати им дават основание да заключат с вероятност 70%, че Алал-Бин, две от съпругите му, дузина деца и лека охрана се намират в нещо като махала — по-скоро струпване на десетина къщи, на пет градуса източно оттук, отвъд онзи баир… — Ръката му махна надясно.

— Май си правиш шибани шегички! — подскочи Джеръми и инстинктивно се огледа. — Открили са координатите на един от най-търсените терористи в света и пращат нас двамата да го хванем? Може би пропускам нещо, Хесус, но искам да те попитам какво пушиш напоследък?

Никога не се беше оплаквал по време на селекцията. Прие безропотно ужасната бумащина на ФБР, включително абсурдните предписания на главната квартира за израстване в кариерата. Не каза нищо дори когато го хвърлиха без бронежилетка в престрелката в Пуерто Рико, но това му идваше вече множко. Търпението му наистина се изчерпваше.