Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Всичко е наред, не се безпокой. Нашите техници са тук вече цял месец и са направили всичко необходимо, за да пуснат в действие съответните електронни джаджи. Ти се придържай към сценария, а ние ще имаме грижата за логистиката.

Откриха Амуд, секретаря на принца, точно пред входа на заседателната зала. Той ги осведоми, че негово превъзходителство се съгласил да им отдели петнадесет минути от времето си, докато пътува от конференцията към мястото на обяда си. Всички подробности били уточнени: принц Абдула щял да се обади на вътрешния министър по новия си телефон „Куантис“, след което щял да позира за снимки с него.

Двете страни разбираха символичното значение на тази среща. Обширни райони на Близкия изток все още бяха далеч от покритието на мобилните телефонни оператори, а и не разполагаха с обикновени линии. Това пречеше на бизнеса, образованието и културното развитие на региона. И изведнъж се появява новата ССТ технология, която вместо традиционните наземни ретранслатори използва нискоорбитни спътници и по този начин осигурява по-евтино и по-плътно покритие на огромните, доскоро изолирани от света територии в района на Персийския залив. Инфраструктурата вече беше изградена и не след дълго компанията „Бордърс Атлантик“ щеше да превърне Саудитска Арабия в новия комуникационен център на ислямския свят. В допълнение тя щеше да предостави на принца престолонаследник пълен контрол върху секретните комуникационни честоти, използвани от богатите му и изключително предпазливи съседи.

— Моля ви да запомните, че трябва да използвате обръщението „Ваше величество“ и нищо друго — умолително подхвърли Амуд, докато въвеждаше Сирад и придружителя й в заседателната зала. — Принц Абдула говори перфектно английски, но поради дипломатически и политически причини ще използва услугите на преводач…

Сирад бавно кимна с глава. Тук всичко се подчиняваше на условностите.

— Преди него в залата ще се появят хора от личната му охрана. Не бива да мърдате, освен ако не ви помолят за това. Негово величество ще застане ей там, в близост до лекторската катедра, а неговият вътрешен министър ще ви поздрави с добре дошли в Дубай на английски език. Ще се придвижите дотам, докъдето ви позволи охраната му. Не зная как точно ще му предадете този телефон. Нали го носите?

Сирад кимна и докосна куфарчето си.

— Много добре. Можете да отговорите на евентуалните въпроси, които би ви задал, но в никакъв случай не отваряйте уста, преди да се е обърнал към вас… По принцип на тези географски ширини е крайно необичайно жени да вземат участие в подобни церемонии…

На Сирад започна да й писва от инструкциите на този дебел лакей.

— Много благодаря — кимна тя. — Но все пак не забравяйте, че ние инвестираме милиарди долари в една огромна пясъчна дупка, която никой друг не желае дори да погледне! — Усмихна се широко и кимна с глава на зяпачите, част от които минаваха за втори или трети път покрай нея. — Единственият принц, на когото съм готова да целуна разни атрибути, живее в Минеаполис и най-много си пада по червени плувки марка „Спандекс“. След като твоето високопоставено приятелче не може да пее ритъм енд блус, предлагам да пробутваш глупостите си на някой друг. Що се отнася до мен, аз възприемам цялата церемония като обикновен гъзоблиз, който струва огромна купчина мангизи!

Амуд я гледаше със зяпнала уста. В родината му жените не смееха дори да го заговорят, докато тази тук демонстрираше открито неуважение и го засипваше с обиди. Как бе възможно това?!

Сирад се обърна към Бартолъмю, който изглеждаше не по-малко потресен от арабина.

— Надявам се да приключим бързо, защото ще се напикая! — подхвърли тя.

Когато Джеръми и Хесус най-сетне се добраха до базовия лагер в Хадрамаут, и двамата бяха на ръба на изтощението. Това се дължеше както на уморителния преход, така и на смазващото въздействие на часовата разлика. Не помогнаха нито специалният препарат „Амбиен“, нито нощта, прекарана в приличен хотел.

Пътуването до Анизи премина спокойно, без инциденти. На път за летището си размениха няколко реплики, но вътре в хеликоптера беше прекалено шумно за каквито и да било разговори. Цялата сцена се разиграваше без думи, но имаше всичко останало — герои, имена, декори…

— Как ли е завършил последният мач на „Янките“ — промърмори някой и това беше единственият коментар, имащ някаква връзка с Америка. Местните канали на Ал Джазира и Би Би Си не излъчваха резултатите от бейзболните мачове.