Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Не, мисля, че такива неща нямаше.

— Онази вечер Роза е била в почивка, така ли?

— Тя често прекарва уикендите при дъщеря си в Александрия.

— Добре. Приближихте се към вратата. Отключихте ли я? — Джеймс се върна във вестибюла, отвори тежката двойна врата и махна на сенаторката да се приближи.

— Да. Има само една ключалка. Никога не съм слагала резе.

— Нямате и система за сигурност, така ли?

— Живея тук повече от двадесет години и никога не съм изпитвала нужда от такава. — Тя бавно поклати глава: — Сега това звучи малко глупаво…

— Добре, влязохте във вестибюла. Какво стана после?

Тя затвори очи, опитвайки се да възстанови онази нощ като на видеозапис.

— Влязох и повиках Роза. Просто по навик. Знаех, че си е взела почивка, но понякога оставаше тук — я дъщеря й беше заминала някъде, я нещо друго… — Пристъпи напред, пресъздавайки събитията в главата си. — Направи ми впечатление, че е оставила кухненската лампа да свети. Ядосах се, тъй като не за пръв път проявяваше подобна небрежност. По принцип не обичам да пилея електричество…

— Знам — кимна Джеймс. Всичките й сътрудници бяха наясно със спестовността й. — После какво стана?

— После се приближих до стойката за вино и си избрах бутилка мерло от добра реколта…

— А по пътя към стойката не извършихте ли някакви други действия? Например да си оставите чантичката, да се обадите по телефона…

— Не си спомням такова нещо.

— Добре. Влязохте в кухнята, а после?

— Момент! Точно тогава го чух за пръв път. Бях забравила за това, но… — Отново затвори очи, следвайки спомените: — Вървях по коридора, когато чух нещо откъм стълбите. Отново повиках Роза, но никой не ми отговори. По всяка вероятност е бил мръсникът, който се е подготвял да ме пресрещне.

— Какво направихте след това? Направо горе ли се качихте?

— Налях си чаша вино, а след това се качих горе и тръгнах към банята. Знаеш, че съм човек на навика. Вземам душ всяка вечер след работа…

— Значи се качихте горе… Добре, покажете ми.

Тя се обърна и го поведе към втория етаж. От стълбите се влизаше направо в малка дневна, отвъд която бяха двете спални вдясно, голямата баня вляво и най-накрая нейната стая. Банята за гости и четвъртата спалня се намираха в дъното на коридора, редом с тайната стаичка на Пол, чийто вход беше замаскиран като врата на стенен шкаф. От другата й страна беше задната стълба, която водеше обратно в кухнята.

— Най-напред се отбих в стаята си. Оставих си нещата, отпих глътка вино и влязох в банята. Завъртях крановете на ваната и пуснах вътре солите, които обичайно ползвам… — Обясненията й се придружаваха от повторение на конкретните действия. — След това отидох в гардеробната, за да се… приготвя… — Стана й неудобно да произнесе думите „събличам се“ пред подчинения си. — Тъкмо си бях свалила костюма, когато нещо привлече вниманието ми…

— Как реагирахте?

— Започнах да се извръщам към него, но в същия момент иззвъня мобилният ми телефон и аз тръгнах обратно.

— Къде беше той?

— В куфарчето, което бях оставила на леглото… — Посочи с ръка наляво, където през отворената врата на гардеробната се виждаше леглото от масивен махагон. — Взех го и отговорих…

— Съобщихте ли това на полицията?

— Не, бях забравила за този момент. Странно, как нещата се връщат с течение на времето…

— Кой беше? Кой ви търсеше по телефона?

Бийчъм се замисли за миг.

— Мисля, че обаждането беше от Белия дом. Някакъв служител ми съобщи, че са променили часа на заседанието на Националния съвет за сигурност. Вероятно е бил нов, тъй като не разпознах гласа му, освен това спомена за „Старфайър“…

— Това е една изключително секретна програма — отбеляза Джеймс. — Сигурна ли сте, че я спомена по име?

— Да, сигурна съм. Спомних си и какво си помислих — че здравата ще го спастрят за споменаването на такива неща по открита линия. Сигурна съм, че НАС се е заела със случая веднага, но не научих повече подробности…

Колелцата в главата на сътрудника й започнаха да се въртят.

— Какво направихте след разговора?

— Ами тръгнах към банята, защото ваната се беше напълнила и трябваше да спра водата…

— Продължавахте ли да разговаряте по телефона?

— Не, изключих го, преди да тръгна към банята… — Бийчъм говореше бавно, опитвайки се да възстанови действията си стъпка по стъпка. В един момент усети, че я обзема онова особено гадене, което беше изпитала във фаталната нощ. — После… После се съблякох, нали разбираш… — Джеймс кимна с глава, опитвайки се да й спести неудобството. — Мушнах пръст във водата, да проверя температурата й…