Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Джеръми поклати глава, а Хесус се усмихна.

— Елате, ще ви заведа на по-безопасно място.

Пауъл се изправи и поведе двамата агенти на ФБР през фоайето. Но малко след рецепцията свърна рязко вляво, в нещо като полуостъклен коридор, успоредно на входната врата. Оказаха се в заведение, което силно наподобяваше западните нощни барове. Портиерът на вратата поздрави Пауъл по име и ги съпроводи. За разлика от баровете на веригата „Холидей Ин“ в Северна Вирджиния, този тук беше тапициран с яркочервени тапети, арабски филигран и озвучаван от деветчленен оркестър, който изпълняваше най-популярните близкоизточни хитове.

— Тук можем да говорим спокойно — рече Пауъл, докато се настаняваше в едно сепаре до стената. В цялото заведение клиентите бяха не повече от двадесет, всички без изключение мъже.

— Сигурен ли си? — попита Джеръми и посочи с очи една привлекателна бяла жена, облечена като в приказките за Али Баба, която напусна сцената и бавно се насочи към тях, разтърсвайки гърди и таз типично по ориенталски.

— Това е най-свястното, на което човек може да се надява в подобна дупка — поясни Пауъл. — Момичетата пристигат тук от Беларус. Преминават кратък курс по танц и умерена проституция, след което ги пускат да работят. В Щатите на това му викат търговия с бели робини, но тук си е бизнес като всички останали.

— Как изглеждат шансовете ни за утре? — попита Хесус. Беше пътувал достатъчно по света, за да му правят впечатление разни мадами, които друсат цици с надеждата за бакшиш.

— Добри. Ескортът ще ви чака в Голдън Махор, едно място оттатък планината. Трябва да сте там преди обяд.

Облегнал се назад, Джеръми се чудеше коя от последните превратности в живота му беше най-странна — проститутката, танцуваща кючек на сцената отсреща, или пък агентът на ЦРУ, който им обясняваше с подробности как ще заловят някакъв международен беглец, когото изобщо не познаваше. Направи опит да хвърли на командира си поглед от сорта „какво става, по дяволите“, но без да бъде забелязан от Пауъл.

— С какво транспортно средство разполагаме? — попита Хесус.

— Фирмата „Арсин Ойл“ докара от Дар три хеликоптера „Бел Джет Рейнджърс“. С тях ще прелетите до малко градче на име Анизи, което се намира на около сто и петдесет мили от целта ви. Оттам ще ви поемат ленд роувъри и ще пътувате предимно по черни пътища — около четири часа, докато стигнете района на Хадрамаут. Тръгвате утре сутринта в седем, с оглед да заемете позиция преди мръкване.

— Прикритие?

— Геолози сте. Но едва ли някой ще ви задава въпроси, защото всички са на наша страна. На позицията ще ви очакват двама полеви оператори на НАС, категория Е-4, които разполагат с АСТ, настроени на вълната на Морската пехота, плюс един от по-старите модели на ККИС. Ще има и един доктор от „Уолтър Рийд“, който също е агент на ЦРУ, плюс двама цивилни сеизмолози от университета „Джордж Вашингтон“. Към тази група ще бъде прикрепена въоръжена охрана, вероятно от двама души, които ще имат грижата да ви пазят, в случай че някой от местните вождове пощръклее. С тях сме работили и преди — читави момчета са и умеят да не се пречкат на никого…

Джеръми слушаше напрегнато, опитвайки се да разшифрова жаргона. Никога не беше работил с хора от Националната агенция по сигурността, но беше чувал, че повечето й оперативни агенти са бивши военни. Е-4 означаваше, че са сержанти, които имат достатъчно опит в подобни операции, но няма да са сред хората, издаващи заповедите. АСТ е сателитен телефон с акумулаторно захранване, настроен за работа в международния обхват на Морската пехота и способен да осигури връзка с практически всяка точка на земното кълбо. Той беше използвал такъв телефон в Пуерто Рико, по време на операцията срещу мачетеросите.

— Какво е ККИС? — попита на глас той. Въпросът му беше съвсем логичен на фона на предстоящата мисия, която с всяка изпита бира му изглеждаше все по-тежка и по-тежка.

— Кодирана клетъчна информационна система — поясни Хесус и на свой ред му хвърли поглед, който означаваше „Какво, по дяволите, става с теб?“.

— Кой е КО? — попита на свой ред Хесус. Всичко от логистиката до изпълнението се развиваше по правилата на военната операция, което означаваше, че ще им трябва и командващ офицер, който да контролира нещата.

— Докторът. Той е бивш полковник от Специалните части. За всички възникнали проблеми ще се обръщате към него.

Джеръми седеше и слушаше. В главата му напираха милион въпроси, но той по-скоро би се изложил на картечния огън на йеменците, отколкото да се издъни още веднъж пред Пауъл.