Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Помните ли какво ми казахте, когато постъпих на тази работа? Че в този град разузнаването е детска игра, тъй като бюрократите не могат да запазят в тайна дори мястото, на което са решили да обядват. После добавихте, че единственият начин да бъде запазена някаква тайна между трима души, е двама от тях да са мъртви… — Замълча, позволявайки на думите да достигнат до съзнанието й, после тихо добави: — Ако те разполагат само с тайни, вие ще можете да ги победите.

— Май си прав — бавно кимна Бийчъм. — Възможностите тук са само две: или чакаме да се разпадне поредният заговор, или сме изправени пред задължението да изровим няколко мъртъвци. И по всичко личи, че трябва да престанем със скимтенето и да хващаме лопатите!

— Пресконференция? — попита Джеймс.

— Още не — отвърна тя. — Първо ще отидем у дома и ще открием нещо, което можем да използваме като оръжие…

— Какво е то?

— Не знам, но ние с теб притежаваме две дипломи по право, плюс трийсет години стаж в Конгреса. Не открием ли нещо, което ченгетата са пропуснали, значи сме за затвора!

Бийчъм свали палтото си от закачалката и го тупна по рамото. Беше рано за пълна капитулация.

— Хайде да се залавяме за работа! — подхвърли тя. — Времето е пари, а ти знаеш, че аз не обичам да губя нито едното, нито другото.

— Е, вече ме домъкна на другия край на света — подхвърли Сирад. — Няма ли да престанеш с тази тайнственост?

Теглеше куфара си на колелца покрай дългата редица лъскави магазини, изпълнили централния терминал на международното летище в Дубай. По протежение на петдесетина метра от двете страни на алеята за пешеходци бяха струпани стъклени витрини, в които бяха изложени огромни златни слитъци, фотоапарати „Хаселблат“, скъпа бижутерия, мерцедеси с подвижни покриви и френски парфюми. Никъде не се виждаше мизерията, която толкова често показваха по телевизията, когато стане въпрос за Близкия изток.

— Не тук — отвърна Бартолъмю. — Ще ни чуят.

Сирад огледа най-оживеното летище на Близкия изток, което живееше свой собствен живот и беше далеч по-живописно от всяка туристическа дестинация в границите на САЩ. Облечени в национални носии араби и африканци крачеха редом с работници от петролодобива от славянски произход, швейцарски финансисти и турски хамали. Тълпи жени, покрити с традиционните черни бурки, се насочваха към тоалетните, а излизаха оттам в костюмчета на „Шанел“ и с диаманти с размерите на павета. Навсякъде миришеше на „Ести Лодър“ и черен марокански тютюн и тези ухания по наистина неповторим начин се смесваха с телесните миризми и характерния аромат на лютиво къри. Сцената беше наистина безкрайно любопитна.

— Сериозно ли говориш? Никой не ни обръща внимание. Прекалено са заети да пазаруват, за да се приближат максимално до упадъчния западен начин на живот! — Сирад спря за миг да се полюбува на едно блестящо порше, кацнало на излъскана до блясък въртяща се платформа и сякаш замръзнало преди скок.

— След като приключим тази сделка, спокойно ще можеш да си избереш цвят — подхвърли Бартолъмю и направи крачка встрани, за да даде път на група забързани японци, които искаха да си напазаруват, преди да излетят.

— Добре, достатъчно! — закова се на място Сирад. — Няма да направя нито крачка повече, преди да ми обясниш за какво става въпрос!

— За клетъчни телефони.

— Без майтап? — изгледа го иронично тя. Часовата разлика и шестнайсет часа в кабината на G-IV бяха повлияли неблагоприятно на чувството й за хумор.

— Утре започва срещата на високо равнище на ОПЕК, която ще продължи една седмица — понижи глас Крис, докато предпазливо се оглеждаше. — Ще присъства и престолонаследникът на Саудитска Арабия, принц Абдула…

— Е, и?

— Според договора, подписан между „Бордърс Атлантик“ и саудитците, ние трябва да представим новата ССТ технология първо тук, а едва след това в Щатите. Мичъл държи сделката да бъде обявена, преди информацията за нея да изтече към финансовите пазари.

Бартолъмю бръкна в куфарчето си и извади един ССТ телефон. Изглеждаше съвсем същия като прототипа, който Сирад беше виждала в службата, ако не се брои допълнителната работа на бижутерите, които го бяха поставили в кутия от платина, обсипана със скъпоценни камъни.

— Утре вечер, по време на една от почивките на конференцията на ОПЕК, докато светът тръпне в очакване на промени в петролните квоти, ти ще поднесеш този телефон на принц Абдула като специален подарък от „Бордърс Атлантик“ — продължи с обясненията Крис. — Това ще е първият апарат в света, който работи с новата ССТ технология. От теб се иска да раздаваш сладки усмивки пред камерите, да предадеш апарата на престолонаследника и да го накараш да го използва.