Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Моля ви, разкажете ми нещо за новото начинание, което ще стартираме днес следобед — подхвърли той, а ръката му изскочи изпод блестящо колосаната роба и се протегна напред, сякаш чакаше подарък.

— Разбира се — кимна Сирад. В поведението й личеше пълно самообладание, тъй като знаеше, че този кратък диалог ще обиколи света, а утре сутринта репортажите за него ще заемат първите страници на финансовия печат. — Договорът за партньорство между „Бордърс Атлантик“ и кралското семейство ще превърне Саудитска Арабия в световен телекомуникационен лидер, при това във време, когато информационните технологии означават чиста власт.

Помнеше наизуст малката реч, която й беше предал Бартолъмю, но говореше така, сякаш думите излитат направо от сърцето й.

— Нашите телефони „Куантис“ се базират на специалната технология за дигитално кодиране, която позволява абсолютна сигурност на гласовите и образните сигнали, при това на приблизително същата стойност като вече съществуващите системи — продължи с разясненията тя. — ССТ технологията работи с помощта на наша собствена система от сателити, която прави излишни скъпите ретранслатори на конвенционалната клетъчна телефония. А по-малко инфраструктура означава по-малко поддръжка и по-голяма печалба. Поради факта, че нашата система работи в диапазона между 1600 и 1900 мегахерца, тези телефони ще бъдат конкурентоспособни на всички световни пазари.

Принцът кимна с глава и се усмихна. Той си даваше ясна сметка, че и тази негова публична изява е режисирана отначало докрай, както всички останали, а фразите идват от предварително написан сценарий. Това обаче изобщо не го смущаваше, въпреки че част от сътрудниците му изглеждаха притеснени и многозначително поглеждаха часовниците си. Саудитският лидер не бързаше да се отърве от компанията на Сирад.

— И ние сме първата държава в света, която получава това, така ли? — подхвърли той.

— Първата в света — потвърди Сирад.

— Прекрасно! А къде е малкото чудо, което ми носите?

Сирад бавно посегна към чантичката си. Очите й ясно забелязаха ръцете, които докоснаха пистолетите и автоматите наоколо, небрежно покрити от дрехите. В помещението имаше толкова много оръжие, че във въздуха се долавяше леката миризма на оръжейна смазка „Хопс“, която на моменти дори потискаше ароматите на скъпи одеколони.

— Това е първият телефон „Куантис“ от новата технология ССТ, който се използва извън нашите лаборатории — гладко излъга тя. Подобни апарати ползваха неколцина от висшите ръководители на компанията, при това от няколко месеца насам, а Крис твърдеше, че в Близкия изток се срещат толкова често, колкото и будките за продажба на фалафел.

— Ваше величество, програмата ни е много натоварена — обади се един от приближените на кралската особа, който беше достатъчно високопоставен, за да не бъде пренебрегнат веднага.

— Да, разбира се — кимна Абдула и пое от ръцете на Сирад красивата опаковка. Отвори я и спря поглед върху телефона „Куантис“, който Крис беше показал на Сирад. Платинената кутия беше инкрустирана с квадратно изсечени диаманти и изумруди, а над логото на „Куантис“, издълбано в самороден къс оникс, беше красиво гравирано саудитското знаме.

— Благодаря, госпожице Мално — склони глава принцът престолонаследник. — Доколкото съм информиран, на мен се пада честта да проведа първия разговор в света, базиращ се върху ССТ технологията…

— Точно така, Ваше величество — отвърна със сияещо лице Сирад. — Вашият вътрешен министър в Риад разполага със ССТ телефон и очаква обаждането ви. Номерът му е в директорията за бързо набиране, така че е достатъчно да натиснете бутона „сенд“.

Върху лицето на принца изплува широка усмивка. Тази малка церемония означаваше много повече от обичайните фотографски сесии с новите американски партньори — тя представляваше огромен скок в областта на мобилните комуникации за всички араби от района на Близкия изток. Само след няколко седмици търговците на камили в Йордания щяха да имат пряк достъп до стоковата борса в Чикаго. Днешният ден поставяше началото на една нова ера, която завинаги ще остане свързана с името му.

— Али, здравей! — извика в слушалката той. — Чуваш ли ме?

Джордън Мичъл беше прекарал поне час зад бюрото си, когато Траск влезе да докладва, че сателитното захранване е включено. Спуснаха се по стълбите четири етажа по-долу и влязоха в Бойната зала, където двама специалисти по електроника току-що бяха приключили проверката за подслушвателни устройства. Мичъл прекрасно знаеше докъде може да стигне конкуренцията в опитите си да разкрие тайните му.