Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

Първоначално никой не реагира. Бийчъм се бе загледала в бюста на Христофор Колумб, реквизиран от един испански крайцер след битката за Сантяго през 1898 г. Бронзовата фигура, на свой ред, я гледаше със същата непреклонност, която личеше и в очите на Хавлок и Чейз.

— Ами лекарят на Белия дом? — попита Ошински след известно време. — Може би той трябва да предпише някакво успокоително — нещо, което да осигури почивката, от която се нуждае Дейвид.

— Добра идея — рече Хавлок. — Дейвид е изваден от равновесие заради случилото се напоследък. Той заема този пост само от три скапани седмици. Кой може да го вини, че се опитва да се занимава с всичко?

— Не става въпрос за обвинения, а за отговорност — посочи Бийчъм. — Но иначе генералът предложи превъзходна идея.

— Какво казва Конституцията за това? — попита военният. За него винаги най-силният аргумент бе все още пръстът върху спусъка. — Трябва да си припомним, че всяко силно успокоително средство може да го направи неефикасен като главнокомандващ. Елизабет, усещате ли накъде вее вятърът, така да се каже?

Министърът на правосъдието Хелиър се обърна към вицепрезидента и тя издърпа копие от Конституцията от чантата си. Разбира се, бе разгледала добре какво пише по този въпрос, но предпочиташе да прочете текста, за да подсили ефекта.

— Двайсет и пета поправка, четвърти параграф: „Ако вицепрезидентът и мнозинството висши служители от министерствата или от Конгреса могат по законен път да предадат на председателя на Сената и на говорителя на Камарата на представителите писмена декларация, че президентът е неспособен да изпълнява задълженията, с които е натоварен, то вицепрезидентът незабавно може да поеме властта и задълженията в кабинета като действащ президент“.

Тя огледа присъстващите.

— Трябва да предадем това в писмен вид, така ли? — попита Хавлок.

— Не е толкова просто, нали? — министърът на правосъдието огледа всички подред. — Това е едно крайно действие. Не знам такъв прецедент.

— Но то ще бледнее в сравнение с това, което би могло да се случи, ако не го сторим — каза Бийчъм. — Никой в тази зала няма да загуби политически толкова, колкото самата аз. Можем да си го кажем открито. Дори само това обсъждане би могло да ми струва най-късото вицепрезидентство в историята и вие всички знаете това. И все пак поемам риска, защото не искам утре да обяснявам на американския народ, че сме оставили един човек с все по-разклащаща се психика да свири църковна музика, защото не сме искали да засегнем чувствата му.

— Това ще се разчуе — каза Чейз.

— Така е, трябва да допуснем такава възможност — каза Бийчъм. — Освен ако…

— Освен ако не кажем на Конгреса — настояваше на своето Андреа Чейз. — Искам да кажа, нали всички президенти спят? Кой би узнал дали го правят с малка фармацевтична помощ?

— Не съм сигурен дали искам да слушам подобно нещо — обади се министърът на правосъдието. — Обсъждаме дали да дрогираме президента на Съединените щати! Като висш представител на закона, искам да ви предупредя, че това е много…

— Според Конституцията, ако отидем в Конгреса с вот на недоверие към президента, след това той ще трябва писмено да аргументира, че отново заслужава поста си — отбеляза Бийчъм. — Някой готов ли е да обясни това на президента, когато той се събуди?

За първи път около масата се появиха смутени усмивки.

— Мисля, че дължим това на Дейвид — каза генералът. — Искам да кажа, че ние му давахме кафе, за да стои буден. Защо не доведем лекаря на Белия дом, за да му капне нещо, което ще му помогне да заспи? Ще се събуди утре вечер нов човек и никой няма да е по-мъдър от него.

— Става въпрос за цели двайсет и четири часа — напомни им Чейз. — Ами радиоактивните материали, които наскоро бяха задигнати? Вече бяхме изправени пред две атаки и…

— Какво друго можем да сторим? — попита Ошински. — Да чакаме, докато някой наистина ги употреби? Не ми се мисли как ще реагира президентът на това след още една безсънна нощ.

Бийчъм се изправи. Никога не се бе плашила от тежки разговори.

— Мисля, че нямаме избор — съобщи тя. — Настоящото психическо състояние на президента представлява ясна и непосредствена заплаха за сигурността на тази страна. Ако не предприемете действие, за да ме спрете, възнамерявам незабавно да говоря с доктор Хернандес.

Никой не възрази.

— Генерале, искам да съм сигурна, че това няма да стигне до Пентагона — продължи тя. — Андреа, вие отговаряте за персонала. Както е предвидено, ще проведем срещата с пресата, но ще отложим пресконференцията в два часа поради съображения за сигурност… Пусни слуха, че готвим нещо позитивно. Хелиър, имаме нужда от вас — говорете с вашия съвет, разбира се, дискретно — за да сме сигурни, че няма да имаме никакъв законов проблем. Аз ще поема политическата тежест, но вече съм се разминавала със затвора и това никак не ми хареса.