Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

Джеръми поклати глава. Думата „не“ заседна в устата му.

— Приятелка?

— За малко да си помисля, че ме сваляш — на свой ред започна да флиртува той. Пържолата беше вкусна. Кожата му блестеше от прекарания ден на открито. Почувства се щастлив за първи път от дълго време насам.

— Нищо не остава скрито за теб, нали, Ромео? — Тя набоде малко парче зелен боб и го поднесе към хубавите си устни. Джеръми се постара да не я зяпа.

— Полковникът не е възпитал децата си в скромност — каза тя, след като преглътна. — Мислех, че ще ми е нужна една седмица, за да изпробвам магията си върху теб, но ти си почти готов още от първия ден. Ако почнеш да ми говориш ония глупости, каквито ги бъбрят пред благовъзпитани девойки, тежко ти.

Джеръми се разсмя искрено. Изминалите няколко седмици го бяха превърнали в стегнат възел от притеснения, опасения и страхове. Между обстановката у дома и предстоящата мисия се бе чувствал като в един от онези сънища, когато се опитваш да продължиш, но не можеш да помръднеш краката си.

— В този момент би трябвало да стана, да очистя с пищова всички момчета, които са те зяпнали, да те метна на коня си и да яздим до залеза, нали? — пошегува се той. Все пак Джеръми Уокър беше ерген? Трябваше да поддържа прикритието.

Хайди погледна часовника си.

— Е, слънцето почти залезе, а аз не яздя на гърба на ничий кон — говореше съвсем сериозно. — Но разполагам с няколко часа преди лягане. Ако знаеш за жените поне половината от това, което знаеш за стрелбата, смятам, че трябва да се освободиш от естествената си вдървеност и да се размърдаш.

Петък, 18 февруари

01:00 по Гринуич

Официалния кабинет на вицепрезидента, правителствена сграда „Айзенхауер“

— По дяволите, Елизабет, знаеш ли какво говориш? Това е направо държавна измяна.

Вицепрезидентът седеше с тържествено скръстени на гърдите ръце. Командващият Обединените военни щабове, съветникът по националната сигурност, президентският началник-кабинет и министърът на правосъдието седяха скупчени в единия край на масивната заседателна маса в кабинета, специално предназначен за официални изявления и правене на снимки.

— Знам много добре какво казвам — спокойно отвърна тя на министъра на правосъдието Ендрю Хелиър. — И въобще не става дума за това. Просто посочвам, че президентът на Съединените щати показва поведение, което може да се превърне в уязвим пункт за националната сигурност на страната, особено ако очакваме нови терористични атаки. Като защитници на утвърдените от Конституцията правила на управление, ние сме полагали клетва да обсъждаме всякакви опасности.

— Включително и метеж ли? — попита Хавлок. — Не се замесвам в това.

— Не смятам за уместно да разговаряме за това — съгласи се и Андреа Чейз.

— Аз пък смятам — каза единственият униформен член на това загадъчно съвещание. Командващият Обединените военни щабове беше генерал от морските сили на име Ошински, който никога не бе избягвал конфликтите. — Всъщност искам да припомня на всички, че човекът, който в момента свири химни в Овалния кабинет, има пълната власт да пусне в действие най-могъщите въоръжени сили в историята на света. Аз, като стар войник, съм разтревожен от това, което преди малко видях в президентския кабинет.

Началникът на кабинета на президента отвърна:

— За бога, той просто е уморен. Наистина ли говорите сериозно за прилагането на някаква архаична поправка от Конституцията и за промяна на командната верига, защото Дейвид Венабъл има нужда да подремне? По дяволите!

— Три нощи без никакъв сън — възрази Бийчъм. — Той вече не помни какво си му казала преди минута.

— Бихте ли му позволили да се яви пред телевизията в това състояние, Андреа? — попита генерал Ошински. — Искате ли народът на Америка или в конкретния случай хората от цял свят да го видят в подобно състояние?

За момент настъпи тишина. Очите на присъстващите шареха из превъзходно обзаведената зала. Първоначално построена за флотския департамент, залата бе ремонтирана през 60-те години на миналия век и сега служеше за тържествен декор на важни срещи и пресконференции. Богати орнаментални украси и морски сцени покриваха стените. Подовото покритие бе изработено от махагон, бяла бреза и черешово дърво. Големи камини от белгийски черен мрамор, украсени с позлата, бяха монтирани на северната и южната стена.

— Разговорът, който водим тук, не е никак лесен — съгласи се Бийчъм. — Напълно съзнавам това. Но някой да е казал, че ще бъде лесен? Натоварени сме с грижата за двеста и осемдесет милиона граждани и сме атакувани от врагове, които дори не можем да видим. Не се правя на Александър Хейг 29 29 Държавен секретар на САЩ по време на президента Роналд Рейгън. — Б.пр. . Просто се опитвам да върша това, което историята чака от нас.