Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Мислите, че това е нашенска работа?

— Не съвсем, сър. АНФО е един от най-често срещите експлозиви и смятаме, че тези атаки носят почерка на мюсюлмански екстремисти. Те използват дистанционно взривявани коли бомби и планират ударите си така, че да има максимален брой жертви. По-късно, когато се появят спасителните екипи и телевизионните камери, взривяват вторични бомби, за да получат още по-опустошителен ефект. Това са добре планирани, майсторски изпълнени военни операции.

— В печата се намеква, че може да са използвали болнични линейки — добави Хавлок. Все още бе потресен, но не виждаше смисъл да оставя Олрид, който дори не беше член на Националния съвет по сигурност, да монополизира обсъждането. — Вярно ли е? Наистина ли тези животни са превърнали спасителни коли в бомби?

— Така изглежда — Олрид не сваляше очи от президента. — Смята се, че над трийсет процента от жертвите са полицаи, пожарникари или друг персонал от службите за бърза помощ. Не е нужно да ви обяснявам какво отражение би могло да има това при евентуални следващи атаки.

Изведнъж всички в залата, която се намираше точно под Овалния кабинет, заговориха вкупом. За това спешно заседание бяха свикани по-голямата част от висшите служители от новоназначения Национален съвет по сигурността.

Отдясно на президента седеше неговият началник-кабинет Андреа Чейз, следвана от министъра на отбраната, държавния секретар, министъра на правосъдието, на финансите, шефовете на ЦРУ, на ФБР и на Департамента за вътрешна сигурност. Следваха председателят на Обединените началник-щабове, икономическият съветник на президента, представителят на САЩ в Обединените нации и националният координатор на Съвета за инфраструктурна защита и контратероризъм.

— Евентуални следващи атаки! — изсумтя Венабъл. — За бога, струва ми се, че тези ни бяха достатъчни.

Той постави ръце върху облегалката на стола си и поклати глава:

— Казахте мюсюлмански терористи. Сигурни ли сме в това?

— Получихме три отделни потвърждения за поемане на отговорност от група, която нарича себе си „Ансар инш Аллах“ — добави Олрид. — Всичко ни бе доставено под формата на видеоленти, изпратени чрез куриер до местни телевизии в засегнатите райони. Същата техника на разпространение, на която бяхме свидетели при атентатите в Момбаса, Риад и Джакарта. Стандартна реторика, елементи на самоубийствени ритуали и безкрайни обвинения срещу богатите.

Директорът на ЦРУ Милтън Вик прочисти гърлото си и се намеси:

— Агенцията получи и трите вида ленти — каза той, стараейки се да не бъде засенчен от колегата си от ФБР. — ЛАРИД изследва и съпоставя гласовите характеристики с помощта на Главната база данни…

— Чакайте, чакайте… — спря го президентът. — Какво означава това?

Вик бе нисък, закръглен и червендалест конгресмен, бивш посланик в Чили. Сега четеше информацията от листче хартия. Изглеждаше напълно неспособен да обясни по-подробно нещата.

— ЛАРИД е нашата федерална лаборатория за анализ и разузнавателно изследване на документи — обясни Олрид. — Те работят с различни експертни екипи и с подкрепата на междуведомствени групи, свързани с министерствата на търговията, енергетиката, НАСА и Националната медицинска библиотека. С тях работи и Документалният център за анализи на ДИА и ФБР…

Президентът повдигна рамене, потресен от безкрайния списък на агенции и съкращения. Обяснението само го обърка още повече.

— Това е началото — намеси се отново Вик. — Нямаме достатъчно солидни визуални идентификации, поради прикриването на лицата, но най-добрите ни анализатори смятат, че твърденията за поемане на отговорност са достоверни.

— Честно казано, г-н президент, „Ансар инш Аллах“ представлява това, от което най-много се страхуваме във връзка с тероризма, заплашващ нашата страна — рече Олрид. — Това са симпатизанти на „Ал Кайда“, които досега не са засичани. Малка група. Бандитска. Агресивна. Но ни липсват още много неща, за да продължим нататък.

— Няма нужда да продължаваме нататък.

Венабъл говореше тихо с фалшивата мекота, използвана от хищниците за заблуда на плячката им. Тук присъстваха шефовете на агенции за разузнаване и за опазване и защита на реда и закона, но те знаеха съвсем малко повече от това, което Венабъл беше видял по новините на кабеларките. За човек, който беше само от три седмици в Овалния кабинет, това изглеждаше невероятно.

— Казахте, че няма нужда да продължаваме ли?