Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

ПФФФТ!

Пушката на Джеръми беше „Акюраси Интърнешънъл AW-SP“ — смъртоносно оръжие, калибър 7,62х51 мм, което изстрелваше куршуми с под звукова скорост, като звукът при изстрел не надвишаваше 60 децибела. Наистина точността на пушката беше ограничена до 100 метра, но ако имаше някой в близост до укритието на снайпериста в тази задушаващо гъста растителност, то той не би дочул нищо.

— Патрулите са свалени — отбеляза редник Джейн.

Секунди преди телата на двамата пазачи да се строполят на земята, петимата нападатели от армейската Група за бойно приложение и флотската Група за наземни бойни действия се появиха от джунглата с оръжия, готови за действие. Приличаха на извънземни, така окичени с клонки и друга зеленина, и бяха толкова странни и внушителни в маскировъчните си униформи, че Махар и неговата шайка дори не помислиха за бягство.

ПУФ, ПУФ, ПУФ…

Излая един боен пистолет. Кучетата се изтъркаляха на земята.

За всеки случай Джеръми държеше мерника си на прицел точно в основата на носа на Махар, но нямаше нужда да стреля. Туземецът от племето йани изчезна в джунглата, подобно на дребен призрак в настъпващия сумрак. Махар и приближените му вдигнаха ръце над главите си. Нямаше и следа от съпротива, предаваха се.

— Това е всичко — каза Траск в облицованата с орех заседателна зала. Беше се отдалечил от екраните и сега стоеше до един обикновен на вид многоканален телефон. — Двамата от охраната са мъртви. Шестима играчи са заловени. Махар е сред тях.

Просто потвърди това, което току-що бяха видели. Сега, когато спътникът слизаше постепенно от връхната точка на орбитата си, лицата и облеклото ставаха по-лесни за разпознаване.

— Боже мой! — внезапно възкликна жената. — Виждате ли това, което виждам и аз?

Другите кимнаха мълчаливо. Махар можеше лесно да бъде разпознат. Снимките от ФБР, ЦРУ и Интерпол бяха направили лицето му добре известно дори и на обикновените телевизионни зрители. Други двама от хората около него също изглеждаха познати: Рамзи ал-кир Амури — страховитият политически водач на „Джамия Исламия“ и Аднан ал Шукриюма — главният убиец на Махар.

Но останалите изглеждаха доста по-различно. Бяха обути в сини джинси, с мокри от пот тениски и бейзболни шапки. Надписът на една от шапките гласеше „Бас Про Шопс“.

— Кой по дяволите е онзи? — попита Джеръми, вдигайки глава от окуляра към партньорката си. Но тя вече не беше до него. Той остана да лежи и да наблюдава как невисоката, мускулеста жена изхвърча от джунглата и се втурва през поляната към шестимата най-нови затворници във войната на правителството на САЩ срещу терора.

— Надявам се да си по-добра с въпросите, отколкото с отговорите — рече Джеръми. После видя как пъстрата пеперуда махна с крила, издигна се от дулото на снайпера му и се впусна в криволичещ, отривист полет.

Внезапно Елизабет Бийчъм, новоизбраният вицепрезидент на Съединените щати, се обърна към Джордън Мичъл — най-богатия и най-известен индустриалец в страната. Изминала беше повече от година, откакто двамата се бяха срещнали за първи път по време на остра и враждебна дискусия пред Комитета по разузнаване към Сената. Двамата така и не станаха съмишленици, но бяха изградили съюз от типа „воля за партньорство“.

— Виждам, но не мога да повярвам — рече Мичъл. В разузнавателните доклади нямаше дори и намек за това, което се беше появило на висококачествения монитор пред тях. — Как е възможно?

Бийчъм поклати глава. Целта, за която упорито бяха работили, беше всичко да приключи сега, в тази далечна, изолирана от света джунгла. Но нещата очевидно се променяха.

— Проклета да съм, ако разбирам нещо — изръмжа тя, — но тези тримата вдясно адски ми приличат на американци.

Понеделник, 14 февруари

12:02 по Гринуич

Ситуационна зала, Белия дом

— Добре, да продължим нататък. Ще кажеш ли нещо, Матю?