Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Знам го този караул, който обикаля с Халид около колибите. Нарекохме го Банджо мен — каза тихо Джеръми. С лявата си ръка той набираше сателитен телефон, на който техниците от Отдела за електронни прибори на ФБР бяха монтирали специалния модул „Фесинейтър“ за промяна на гласа.

Вторият караул, на когото бяха измислили прякора „Кастро“, стоеше точно пред колибите, захапал луксозна кубинска пура.

— Колко е часът? — попита Джеръми.

Вече проливният дъжд така бе намокрил уж водоустойчивия му часовник, че го бе превърнал в ненужна вещ.

— Два без двайсет — каза жената. После гласът й стана нисък и гърлен. Изведнъж започна да произнася странна комбинация от цъкащи и ръмжащи звуци, които сякаш се зараждаха направо в гърлото й и излизаха през носа й.

Секунда след това някой зад тях й отговори със съскащ глас:

— Клик хунг кток кток оум ауп.

— Зарежи тая гадост и говори на английски — прошепна й Джеръми. Той изви врат и затърси с поглед туземеца йани, прикрит в гъстия храсталак зад тях. Кльощавият мъж с препаска, с халки на носа и огърлица от зъби на бабирус 1 1 Бабирус — вид глиган от индонезийските острови. — Б.пр. ги беше довел до тази позиция и после се беше скрил в джунглата така умело, както само местен жител би могъл.

— Внимавай какво говориш — подхвърли му Джейн. — Тези хора са много интуитивни и веднага ще усетят тона ти. Нали знаеш, че прадедите им са колекционирали човешки глави.

— Да, мисля, че веднъж видях нещо подобно в цирка — не трябваше да си особено чувствителен, за да схванеш сарказма в тона му. — Кажи му да стои така, че да го виждаме. Не му вярвам на това малко копеле.

Джейн помълча известно време и после каза:

— Потвърждава, че пратеникът ще се появи от север малко преди да се стъмни. Слънцето залязва в 07:37 Зулу 2 2 Кодов термин във военноморските сили на САЩ, означаващ часа по Гринуич. — Б.пр. , което означава, че разполагаме с два часа. Искаш ли да оставиш за малко своя мерник?

Джеръми се отмести от снайпера си. Осемчленният му екип трябваше да се промъква три дни през джунглата, за да се добере до сегашната позиция. Бяха пристигнали с хеликоптер до малко село край реката, откъдето ги бе поел един местен агент на ЦРУ и ги бе запознал с този мъж от племето, чието име Джеръми дори не се опита да произнесе. От ЦРУ им бяха изпратили за преводач Джейн, която бе бивш служител от Специалните разузнавателни сили.

Джеръми никога нямаше да разбере защо правителството на САЩ трябваше да обучава някого да говори на някакъв неразбираем индонезийски диалект, но беше изкарал много време в разузнаването и знаеше, че нещата там невинаги звучат логично. В света на тайните трябваше да приемаш това, което ти се казва, и да следваш целта.

— Не мърдам оттук — рече Джеръми. Нямаше намерение да се отделя от карабината си, докато „пратеникът“ — това бе местният прякор на индонезийския специалист по правене на бомби, наречен Али Фалал Махар — не влезеше в малкото селище от нескопосни колиби, намиращо се пред тях. Махар бе известен терорист и само за последната година бе участвал в единайсет терористични нападения срещу обекти в Източна Азия. Бе отговорен за смъртта на повече от 340 души, 37 от тях американци.

Джеръми знаеше, че „пратеникът“ ще се появи в малката махала малко преди настъпването на нощта, което означаваше, че той трябва да е тук, за да посрещне Махар и… да го поздрави подобаващо.

— Къде са стрелците? — Мъжът с марковите обувки се надигна от стола си и отиде до другия край на масата. За известно време престана да обръща внимание на екраните и се зае с новинарската сводка, която съветниците му подготвяха три пъти дневно.

— Точно там, където започва гората — отговори онзи, който обясняваше сателитната картина. Сътрудникът — стегнат бивш служител от флота на име Траск, посочи към малка полянка в източната част на джунглата. Виждаха се пет примитивни колиби край брега на пресъхнал ручей. Върху плоския покрив от клони на най-голямата от тях бе поставена сателитна чиния. Наоколо имаше и малък червен генератор за ток, няколко тенекиени туби, различни картонени кутии, както и дрехи, проснати на опънато между тикови дървета въже. Нямаше жени и деца, само няколко крастави кучета се въртяха около изгаснало огнище, мъчейки се да изровят нещо за храна от пепелта.

— Позицията на Уолър е тук — продължаваше Траск. Той очерта кръг източно от колибите, а после посочи на юг. — А снайперистът е тук.