Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

Правилата бяха прости: съобщаваш информация за „Ал Кайда“ или за талибаните — и някой ден може и да се завърнеш у дома. Показваш непокорство или враждебност — и оставаш в малка клетка метър на два, дока то адът не замръзне. А за Гуантанамо, където влажният океански въздух обикновено се нагряваше до над трийсет градуса, това бе доста дълго време.

— Добро утро, Халид. — Сара влезе в една от грижливо охраняваните стаи и остави другите да я чакат отвън. Покрай стената бяха наредени четири военни нара, на всеки от които бяха поставени комплект чаршафи, зелено вълнено одеяло и по два ката бели памучни дрехи. Имаше и четки за зъби, пластмасови сандали за баня и малко томче с Корана. Стените блестяха със стерилна белота.

— Добър ден — отвърна Халид Мохамед на превъзходен английски; беше научил езика по време на подготвителния курс в Държавния университет в Ню Йорк. Той бе син на богат саудитски търговец на килими и бе получил най-доброто западно образование, преди да се присъедини към „воините на исляма“ в да се включи в афганистанската съпротива срещу Сатаната Джордж У. Буш.

— Защо не ме наричаш Сара? — попита жената. Беше имала много имена и практически харесваше всички, с изключение на последния прякор; редник Джейн.

— Аз не съм ваш приятел — отвърна Халид, гледайки настрани. — Предавам ти надеждна информация, но получавам съвсем малко в замяна. А и трябва да понасям покровителствения ти американски тон. Аз предадох сънародниците си с беглата надежда, че един ден ще изляза на свобода, но не мога да бъда любезен с жена, която хули моя бог, като отказва да се забули. Няма да те наричам Сара.

— Както и да е — вдигна рамене редник Джейн.

Тя седна на леглото срещу Мохамед и измъкна един магнетофон. Разбира се, той беше виждал този предмет и преди — ЦРУ използваха подобни магнетофони, за да събират гласови отпечатъци и ако някой, след като излезете оттук, се опиташе да отправя заплахи по незащитен телефон, можеше лесно да бъде разпознат по гласа.

Редник Джейн държеше магнетофона пред устата си, докато говореше, а после го поднасяше към него, в очакване на отговорите му.

— Наскоро заловихме един човек на име Али Фалал Махар. Познаваш ли го?

— Да, разбира се — отвърна Мохамед. — Наричат го „пратеника“. Веднъж се срещнах с него в Малта. През 1999-та. Той е религиозен служител — молла.

— Имаме причини да смятаме, че Махар планира нападения и атентати в Съединените щати — продължи Джейн. Затворниците нямаха достъп до външна информация, така че Мохамед не знаеше за станалите атентати.

— Говореше за нещо такова — съгласи се Мохамед. — Но неговите възможности са доста ограничени тук. Той има голямо влияние в страната си, но мисля, че трудно би спечелил някакво реално влияние сред американските мюсюлмани. Индонезийците нямат здрава общност в Съединените щати.

— А какво ще кажеш за влиянието му сред немюсюлманските групи? — попита тя.

Мохамед погледна озадачено.

— Немюсюлмански групи ли? Какво имаш предвид? Махар е последовател на джихад. Той иска да убива немюсюлманите, а не да се сприятелява с тях.

Това като че ли го развесели. Джейн отбеляза нещо в малкия си зелен бележник, изключи магнетофона и го сложи настрани. Опита се да подреди думите си.

— А, ако ти кажа, че преди по-малко от седмица го открихме заедно с трима американци? Американци, които не бяха мюсюлмани — добави тя. — И че те очевидно са пътували специално чак до Индонезия, за да се срещнат с него? Какво мислиш за всичко това?

Мохамед повдигна вежди.

— Не знам какво да кажа.

Но изражението му се промени — гъстите черни вежди се смъкнаха и в очите му като че ли пробяга тъмен блясък. Тя си отбеляза това в бележника.

— Мохамед, знам, че не ме харесваш — опита отново тя. Агентката от ЦРУ говореше с увереността на човек, който спокойно щеше да излезе от килията след края на разпита. — Но това не ме интересува. Искам само да спася сънародниците си. Дай ми информацията, която ми трябва, и ще можеш да се измъкнеш оттук. Но ако ме разиграваш, ще гниеш в тая лайняна дупка заедно с всичките си приятелчета с пешкири по главите.

Мохамед се замисли за момент. Той познаваше психиката на американците и разбираше тяхната арогантност. Беше ги виждал и в Бейрут, и на Западния бряг, както и в Афганистан, Ирак, Пакистан. Но знаеше и как да използва това в свой интерес. Капитализмът означаваше търговия — търговията беше размяна, а размяната беше древна като неговите предци бедуините.