Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

Президентът спря в средата на ярко осветената стая и започна да се върти и да търси огледало, за да намести вратовръзката си.

— Не може ли да се сложи едно огледало тук? — излая той. — Какъв е тоя кабинет без огледало?

Всъщност този кабинет се нуждаеше от още доста неща — тук нямаше не само огледало, но и стените бяха съвсем голи. Помещението приличаше повече на строителен обект, отколкото на кабинет на висш служител. Боядисването беше стигнало едва до половината, новият килим лежеше навит на руло до западната стена, а креслата срещу него бяха единствените места за сядане. Но носачите ги бяха затрупали с кашони с личните вещи на Венабъл. Нищо от това, естествено, не бе изглеждало сериозен проблем до днес. Президентите обзавеждаха кабинета по свой собствен вкус и Венабъл — като потомък на стара фамилия от Ню Ингланд, водеща корените си от „Мейфлауър“ 7 7 Корабът с първите европейски заселници в Америка. — Б.пр. — не беше показал уважение към бронзовите коне от Ремингтън и пейзажите от Дивия запад на Джулиан Ондърдонк, Том Лий и небезизвестния Кьорнър и бе поискал да ги замени.

— Щом смяташ, че разузнаването ни е толкова добро, защо директорът на ЦРУ трябваше да чете от листчета това, което вече бях научил от Си Ен Ен? — попита той, опитвайки се да види отражението си в някаква сребърна ваза, която един от декораторите беше поставил върху библиотеката.

— Това се случи преди по-малко от дванайсет часа, Дейвид — отвърна тя. — В началото кризите са много объркващи. Трябва време, за да се наместят отделните части на пъзела.

Елизабет Бийчъм, четирикратен сенатор от Южна Каролина, беше работила три мандата като председател на специалния комитет по разузнаването. Малко хора във Вашингтон знаеха повече от нея за силите, с които правителството разполагаше във войната срещу тероризма.

— Нямам време — каза президентът. — Искам първата чернова за изказването ми най-късно след шест часа, разбрано? И искам да кажа нещо смислено. Нещо ободряващо.

Президентът се отправи към крехката дървена катедра до прозорците, гледащи към Градината с розите. Още преди години се бе отказал от традиционните работни места, които според него бяха полог за мътене на бюрократичната мудност, и използваше тази реликва, която историците на Белия дом свързваха с прочутото Гетисбъргско послание, написано от Линкълн. При встъпването си в длъжност Венабъл беше декларирал, че много неща ще отличават неговото президентство, но най-вече решителните действия. Едно от тях беше да изхвърли традиционното бюро от Овалния кабинет.

— На място действат екипи на ФБР за събиране на веществени доказателства, там работи също и Групата за реагиране на критични инциденти, експертите разполагат с възможно най-добрата техника — настояваше Олрид. — Разполагаме с шейсет и шест смесени антитерористични формации, съставени от федерални, щатски и местни сили за опазване на реда. Общият център срещу терористични заплахи координира действията на полицейските, военните и разузнавателните подразделения съвместно с контратерористичния център на ЦРУ, както и с партньори по целия свят. Всички ТБА полагат максимални усилия, за да осигурят на експертите, действащи на място, всичко, от което се нуждаят.

— ТБА ли? — попита президентът. — Какво е ТБА?

— Три буквена агенция — обясни смутено Олрид. — Това е израз, който използваме…

— Нека ти кажа нещо — намеси се Бийчъм, — иди да си починеш, Дейвид. Опитите да се ръководят нещата на лично ниво от катедрата в Овалния кабинет може само да дадат обратен резултат.

Венабъл потърка зачервените си от безсъние очи.

— Някой ще направи ли по чашка кафе? — измърмори той. — Това, от което наистина имам нужда сега, е едно двойно кафе с мляко.

Хората около него се спогледаха укорително. След нощното заседание в Ситуационната зала с президента бяха останали само петима от правителствения екип: Бийчъм, началникът на кабинета Андреа Чейз, Хавлок, Олрид и директорът на Вътрешна сигурност Джим Дейвис. Никой от тях не се чувстваше задължен да осигурява освежаващи напитки.

— Директорът на вътрешната сигурност смята, че трябва да създадем специална съветническа група по въпросите на тероризма — обяви Хавлок. Дейвис стрелна съветника по националната сигурност с любопитен поглед, правилно предполагайки, че Хавлок правеше това изявление само за да се избави от задълженията на стюард.

Венабъл спря да трие очите си.