Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Да, разбира се. Но не трябва да вярваш на всичко, което четеш — отвърна Елис.

Джеръми се замисли накъде да насочи разговора. Джон — теологът от Йейл, го бе запознал с догмите на Движението за християнска идентичност я с различните изкривявания на библейските учения, които можеше да чуе от свещениците на Финеас. Пол — психологът от университета „Джон Хопкинс“, беше направил всичко възможно да запознае Джеръми с особената психопатия на полковника, макар и в рамките на четиридесет минути. Джордж го бе инструктирал за това, което военното разузнаване знаеше за трийсетгодишната кариера на този мъж: доклади за неговата боеспособност, биография, дори подробности от строго секретните операции, които беше провеждал зад океана. Фред все още не бе стигнал до лекцията за оръжията за масово унищожение (ОМУ), но Джеръми допускаше, че това можеше и да почака малко.

— Предполагам, че вече си се настанил в спалното помещение — рече полковникът. — Защото сега ще те поразведа наоколо.

— Оценявам вниманието ви, полковник — рече Джеръми.

И тогава… той се върна в реалния свят, за да продължи подготовката си за една мисия, която всеки нормален човек би приел със страх.

Сирад се облегна назад в стола си и се замисли върху същността на проблема, който бе възникнал пред екипа. Ако един от приближените на Джордън Мичъл, който държеше част от тайната на кода, бе решил да прецака някой от другите ключови субекти, това би означавало, че тази личност би могла да компрометира истинските намерения на „Бордърс Атлантик“ — събирането на разузнавателни данни. Фактът, че компанията на Джордън Мичъл беше служила като инкубатор за създаване на неофициалната тайна програма на ЦРУ, щеше да бъде много привлекателен — както за изнудване, така и за продажба в полза на чуждестранните интереси. В частност и на саудитците.

— С колко време разполагаме по този въпрос? — попита тя.

— Не можем да преценим — рече Рави. — Зависи от това, колко пъти ще пробват късмета си и ще се опитат да се вмъкнат. Може просто да си седят удобно и да очакват реакцията ни, а може и дръзко да се движат напред. Няма начин да предскажем какво ще сторят, ако не разберем истинските им намерения.

Сирад посочи мъжа с фланелката „Не мога да топя в манджата“.

— Съжалявам, как се казвате? — попита тя.

— Има ли значение? — вдигна рамене той.

— Предполагам, че не — сви на свой ред рамене Сирад. — Но предпочитам да не казвам „Хей, вие“.

— Рей.

— Добре, Рей… какво бихме могли да очакваме по-нататък?

Мъжът отговори почти веднага.

— Предполагам атака, основана на алгоритмичните матрици. Ако онези типове са истински професионалисти, а не гимназиални хакери, би трябвало да постъпят така.

— Съгласен съм — рече Рави. — Ще използват приблизителна схема на алгоритми и ще се опитат да проникнат. Поне аз бих направил така.

— Някой друг? — попита Сирад. Тя осъзна, че другите единадесет души в помещението не бяха казали и дума.

— Не знам колко време ще им отнеме опитът да проникнат отново — каза една корейка с къса коса с цвят на въглен. — Но имам идея как да ги открием.

Всички я погледнаха. Толкова се бяха концентрирали върху защитата, че никой не се бе досетил да завърти шахматната дъска.

— Продължете — окуражи я Сирад.

— Отровно хапче. Когато един онколог иска да проследи лошите ракови клетки, той дава на пациента радиоактивен изотоп. Предлагам да използваме стръв — нещо, което ще погълнат и ще си го занесат у дома. Нещо, което ще можем да проследим.

Сирад кимна. Това предложение звучеше много разумно.

— Подозираме решетъчно базирана атака и затова предлагам да ги подразним малко — рече корейката. — Предлагам да отключим един от нашите портали и да видим кой се опитва да надникне при нас.

Рави кимна. „Не мога да топя в манджата“ скръсти ръце пред гърдите си. Приемаше идеята, но се бе пораздразнил, че не бе хрумнала първо на него.

— Това ми харесва — изрече Сирад с цялата убеденост, която можа да събере в подобен час. — Ако тази атака наистина идва от приближен на Мичъл, който притежава част от тайната, крайният резултат би могъл да бъде опустошителен не само за компанията, но и за цялата страна. — Някакви опасения?

— Не и ако действаме много внимателно — предупреди Рави. — Онзи, който е достатъчно умен, за да стигне дотук, не би се хванал лесно на толкова прозрачна хитрост.

— Тогава да не я правим прозрачна — рече Сирад, стана и се обърна към „Не мога да топя в манджата“.