Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

Полковник Елис седеше в кожено кресло с висока облегалка и четеше под светлината на лампион от ковано желязо. От стените го гледаха препарирани глави на екзотични диви животни — рис, глиган, див бивол, полярна мечка — повече от дузина редки, дори заплашени от изчезване видове от всички краища на света. Стаята бе облицована с борови дъски и напомняше интериора на старите имения от прерията.

Той държеше книга с изтъркани корици и четеше без очила. Очите му, видели толкова невероятни неща, разчитаха ясно думите, които започваха своя танц в съзнанието му.

„Пазители на християнството“ от Ричард Кели Хоскинс винаги го беше поразявала с целенасоченото, макар и ограничено разглеждане на фактите. Подобни книги, както и „Дневници на завърналия се“ от Уилям Л. Пиърс, бяха осмивани само от хора, които не разбираха дълбокия вътрешен устрем на верните последователи на Христа. Но за истински вярващите, които служеха на това дело, страниците вдъхваха надежда за един по-добър свят.

По-добър свят, помисли ся Елис. Иронията едва не го накара да се засмее.

Той бе патриот, който винаги бе търсил начини да докаже, че обича Америка, и трийсет години бе служил на страната си. Отначало беше във Виетнам. Пристигна в Хюе-Фу Бей малко след коледа на 1965-та като току-що излюпен лейтенант, натоварен да командва разузнавачески отряд на Специалните сили, зачислен в Група за изследване и наблюдение към американското командване във Виетнам. Армията точно бе поела командването на тайните операции, водени дотогава от ЦРУ, за насъскване на планинските племена Хоа и Хунг срещу провиетнамските и прокомунистическите отряди в Лаос, Камбоджа и Южен Китай.

Свещениците на Финеас раздават правосъдието и бог ги награждава с расото на вечното свещеничество.

През 1968-ма Елис бе преместен в умиротворителната програма на ЦРУ с кодовото название „Операция Феникс“ под командването на подполковник Франк Баркър, където го зачислиха в Групата за оплаквания и съболезнователни писма, занимаваща се с роднини на загиналите в провинцията Куан Нгай. Като офицер от Специалните сили, Елис редовно докладваше на един съветник от Специалния отдел на ЦРУ.

Именно тогава бе видял и вършил неща, които бе мислил дотогава за невъзможни. Всъщност времето, прекарано в програмата „Феникс“, промени изцяло начина на мислене на младия офицер по въпросите на войната. Там той научи, че разширяващата се съпротива се преодолява много по-добре чрез внушаването на ужас чрез мъчения, отколкото с помощта на конвенционалните оръжия. Военновъздушните сили можеха да обезлистват джунглата с химикала „Ориндж Ейджънт“ и да разтресат земята с тежки бомби, но врагът много често просто изчезваше в широко разгърната мрежа от подземни бункери и тунели или се укриваше в селата, за да поведе отново партизанската война срещу САЩ, които бяха лошо подготвени за подобен начин на воюване.

Най-добре беше да се убива волята за борба на врага.

„Нека войниците се укриват в тунелите — продължи мислите си той. — Докато тях ги няма, ние ще избиваме семействата им. Нека Хо Ши Мин проповядва за жертвоготовност; ние ще изнасилваме, мъчим и убиваме, докато саможертвата стане твърде ужасяваща, за да се използва като лозунг“.

През юли 1966-та го посети мъж в цивилни дрехи. На Елис бе съобщено, че досегашните му успехи във Виетнам са привлекли вниманието на старшите офицери. Спонсорирано от ЦРУ изследване показало, че само „миротворните“ действия могат да постигнат това, което обикновените военни действия не бяха успели. Затова и се предвиждаше създаването на така наречената програма „Революционно развитие на кадри“, с която се целеше разбиването на инфраструктурата на южновиетнамските партизани, последвано от широкомащабна кампания, осигуряваща подкрепата на обикновените виетнамци. Пропагандата и психологическата война щяха да бъдат новите оръжия в продължаващата партизанска война. Затова ЦРУ се нуждаеше от бойци, които да действат на мястото на събитията.

Елис веднага се съгласи.

Отиде в Ми Лай, после в провинция Куан Нам, Фуок Тюи и още няколко други места, за които западняците не биха искали и да знаят. Работеше с малка група планински племена като част от координирана кампания на терор, достигаща навсякъде, чак до границите на Лаос и Камбоджа. Отначало насочваха вниманието си към участниците в прокомунистическото партизанско движение и техните непосредствени поддържащи структури, но скоро списъкът на целите се разшири и в него попаднаха сътрудници, поддръжници, симпатизанти и практически всички, живеещи в дадено селце. Постепенно първоначалната цел престана да има значение. Отрязването на няколко десетки глави и набучването им на колове до входа на някое село беше достатъчно ясно послание, независимо от политическите пристрастия на загиналите.