Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

Светът на Джеръми отново се бе преобърнал. Той научи характера на бъдещата си задача — да проникне в едно малко известно сенчесто разклонение на Движението за християнска идентичност, наричано Свещеничество на Финеас.

Малко, склонно към насилие общество, Свещеничеството на Финеас действаше повече от десет години като организационна единица, причислявана от службите към типа „съпротива без водач“. Дълбоко вярващи хора получаваха свещенически статут без официално членство в някаква организация и се съгласяваха да изпълняват доброволно „актове на Финеас“ — насилнически действия срещу обществото, което те смятаха за корумпирано и морално пропаднало. Повечето жертви бяха цветнокожи американци, но невинаги ставаше въпрос за расова дискриминация — наказваха се и хомосексуалисти, хора от смесени бракове и привържениците на абортите. Липсата на определена структура пречеше на органите на реда и закона да проникнат в отделните клетки и да определят ръководителите, но това ограничаваше и ефикасността на Свещеничеството на Финеас.

Досега.

Последните разузнавателни данни сочеха, че бивш полковник от Специалните сили на име Елис беше събрал доста от тези вътрешни терористи и ги обучаваше в едно ранчо в централен Тексас, наречено „Хоумстед“. Джеръми беше чувал за това място, защото по ирония на съдбата част от снайперистите в ООЗ бяха започнали обучението си именно в тази школа.

На пръв поглед задачата изглеждаше проста, макар и не много лесна. Джеръми трябваше да проникне в групата, да се запише в школата и да убеди Елис, че е всъщност свещеник от Финеас. Тъй като в това братство нямаше официално членство, всеки можеше да претендира за такъв статут, но, разбира се, Джеръми трябваше да посочи и някакво доказателство: някакъв акт на насилие например, извършен през последните пет години. Единственият проблем беше, че въпросното престъпление можеше вече да фигурира в „трудовата биография“ на някой истински свещеник.

От това, което Джеръми бе разбрал по време на предварителния инструктаж, и най-малката грешна стъпка можеше да доведе до насилствен и внезапен край на операцията му. И на живота му.

— Запознат ли сте с програмата? — попита последният от поредицата инструктори.

Джеръми познаваше този мъж като началник на поделение под прикритие на ФБР в Куонтико. Казваше се Сергей Андропов и вече си бе запазил място в историческите хроники на Бюрото с успешното си проникване сред руските банди в Ню Йорк въпреки хилядите трудности. Там бе загубил лявата си ръка и за малко да загуби и живота си при сблъсък с един от „чистачите“ на бандите. Освен това се беше пристрастил към хероина. Работата под прикритие често водеше до подобни сривове.

— Не напълно — рече Джеръми. Обикновено презокеанските му мисии не бяха придружавани от служебни тренировки.

— Добре, тогава имате двайсет и четири часа, за да се приведете във форма — рече другият. В гласа му все още се долавяха остатъци от руския акцент. — Първо трябва да поработим по новата ви самоличност.

Андропов измъкна една картонена папка от старото си дипломатическо куфарче „Самсонайт“ — подобно на тези, които Джеръми беше виждал да носят ветераните от времето на Хувър.

— Новото ви кодово име е Джеръми Уокър — едрият руснак се засмя при споменаването на героя от любим стар филм.

— Уокър ли? Не е ли твърде близко до собственото ми име?

— Така е по-добре — като използвате име, близко до вашето, ще сте по-защитен, ако случайно някой ви познае и ви повика на обществено място — обясни му Андропов. — Винаги е по-добре да си близо до истината. Така не можеш да се провалиш толкова лесно.

Андропов подаде на Джеръми папката, съдържаща подробности за новата му самоличност.

— А нещо повече за полковник Елис и групата му? — попита Джеръми, прелиствайки досието. — Ще имам нужда от още информация за тези свещеници на Финеас и за техните…

— Всичко по реда си — рече Андропов. — Сега научете собствения си живот. После ще се съсредоточим и върху другите.

Сряда, 16 февруари

10:05 по Гринуич

Зала, „Джеферсън“, Белия дом

Саудитският посланик пристигна с черна лимузина с дипломатически номера. Двама униформени служители от Сикрет Сървис го придружиха до официалната приемна, където президентът се бе отпуснал в едно кресло и пиеше ледена вода.

— Господин посланик — приветства Венабъл госта си и се изправи, без да съзнава, че си бе развързал обувките, за да облекчи преуморените си крака, и после така и не ги беше завързал отново. — Много мило от ваша страна, че дойдохте в този ранен час.