Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Новинарският екип на Ен Би Си научи, че три пътнически самолета са се разбили… — той погледна в едно листче — на три международни летища, очевидно… са катастрофирали почти едновременно…

Уилямс натисна с пръст ухото си и зачака да чуе последната информация от репортерите, пристигнали на мястото на чудовищната касапница. Дори телевизионният екран сякаш излъчваше напрежение. Свикналият с всичко журналист изглеждаше потресен.

— Получаваме картина от международното летище на Лос Анджелис…

По празната писта, обхваната от пламъци и дим, препускаха линейки.

— Подобни катастрофи има и на международно летище Маями и… да, на национално летище „Рейгън“. Съобщенията едва започват да пристигат — повтаряше говорителят с характерната си стегната физиономия, — но от няколко страни имаме потвърждение, че три пътнически самолета са се разбили съответно в Лос Анджелис, Маями и Вашингтон… сигурни ли сте за това? — попита той някого зад екрана. Това все пак беше предаване на живо, а той току-що беше свалил от екрана президента на САЩ. Искаше да знае нещата точно.

— Разбирам — кимна отново той. — Различни източници са потвърдили съобщенията на очевидци.

Прочисти гърлото си.

— Репортерите на Ен Би Си информират, че са били свалени най-малко два самолета. Ще съобщим отново…

Бийчъм поклати глава.

— Не мислех, че някога ще кажа това, Джеймс… — рече тя толкова високо, че думите й накараха съветника ветеран да отмести поглед от репортажа за катастрофиралия самолет в Лос Анджелис. — Изправени сме пред нещо, невиждано до сега. Нещо наистина зло.

Джеймс втренчи поглед в своя шеф — жена, която познаваше като корава, почти непроницаема личност.

— Откровено казано, не знам дали сме толкова добри, че да се справим с това — добави тя.

Вторник, 15 февруари

01:17 по Гринуич

Бункер „Алфа 2“, Централни Съединени щати

Шестимата мъже седяха един срещу друг. В помещението без прозорци нямаше никакви мебели — нито картини, нито настолни лампи, нито гипсови украшения по тавана. Единственото осветление се осигуряваше от две лампи, скрити зад полусферични метални мрежи. Оцветени в червено, те излъчваха потискаща, клаустрофобична светлина — мътен червеникав оттенък, характерен за противопожарните изходи, бомбоубежищата и фотолабораториите. Вратата беше затворена с тежък метален лост. Отвътре.

— Всемогъщи Боже, ти си единственият и справедлив бог — говореше един глас на английски със силен акцент. Мъжът стоеше пред другите и четеше дебела религиозна книга. — Ти си страхът и надеждата. Ние те славим, както гърмът слави своята сила. Ти унищожаваш враговете ни. Ти задоволяваш нуждите ни.

Говорещият беше облечен в бяла роба, диплеща се по пода. Памучна качулка покриваше главата и лицето му, а разрезът за очите разкриваше част от кафявото му загрубяло от слънцето чело. Робата нямаше отличителни знаци, символи или други украшения.

— Само пред теб, велики Боже, ние скланяме глави — продължаваше той. — За да имаме сила, за да имаме цел, за да се спасим. Няма друг бог. Онези, които се молят на идоли, следват гибелния път на всички, които те отричат. Защото ти си Господ на цялото небе и на земята. Ти си стражът. Ти си създателят на всички неща. Единственият бог. Върховният. Справедливият.

Четящият затвори книгата и седна при другите.

След него заговори друг мъж, също на английски. Макар и да нямаше видими белези, които да го отличават като водач на групата, поведението му го показваше.

— Благодаря ти, братко — каза той. — Днес имаме работа. Измаил, имаш ли сведения за операциите?

Измаил, най-дебелият от шестимата, седеше точно срещу водача. Заговори тихо, с дълбок, басов глас:

— Клетка Три се е справила успешно с този етап от операцията — рече той. — Точно според плана братята в Лос Анджелис, Маями и Вашингтон са ударили три самолета: „Боинг 777“ на Британските авиолинии, „Еърбъс 300“ на „Ел Ал“ и „Боинг 747“ на „Сингапур Еър“. И трите самолета са свалени. Не е известно да има оцелели.

Водачът кимна. Не виждаше повод за поздравления. Човешките жертви бяха необходимост, а не повод за тържествуване.

— А сухопътният транспорт? — обърна се той към мъж, седящ вдясно от Измаил.

— Всичко се движи по плана — отвърна онзи. — Клетка Шест е разположила своите хора по съответните места на жп линиите. Графикът е съобразен по време и остава същият.

Говореше ясно, с военна точност. Както и всички други в тази стая, и той себе борил срещу неверниците в Афганистан и Ирак.