Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Поразително — беше всичко, което тя можа да каже, докато колата продължаваше напред.

— Сигурно е така, госпожо — каза полковникът. — Подготвени сме да поддържаме двеста души за най-малко шейсет дни. В кратък срок можем да увеличим капацитета на базата до две хиляди. Разполагаме с всички комуникации, отличен медицински център за възстановяване и най-новите апаратури за отчитане на всички постъпващи данни.

— И къде са те? — попита Бийчъм. — Имам предвид хората. — Тя забеляза, че въпреки следите от добра организация, наблизо не се виждаше жива душа.

— Заключени са, госпожо. Така е по правилник. Мерките за сигурност са доста по-строги, отколкото вероятно сте свикнали. Докато главнокомандващите се придвижват — вие или президентът — спираме всякаква дейност и напълно изолираме районите.

— Трябва да ви кажа, полковник — рече тя, излизайки от лимузината и следвайки униформения мъж през поредицата от кабинети, — че съм била на много места, но никога не съм виждала нещо подобно.

— Е, има своята особена прелест, предполагам — усмихна се той. Морски пехотинци в пълно въоръжение стояха със заредени оръжия около вратата на приемната. — Свикнали сме да мислим за това място като за нашата силажна яма далеч от дома.

Опитът на мъжа да я развесели изненада Бийчъм. След всичките тези военни униформи, автоматични оръжия и напрегнати физиономии това беше приятно разнообразие.

— Това е Маргарет, вашата секретарка — каза полковникът.

— Радвам се да се запознаем, госпожо — каза жената. Тя бе облечена цивилно — с вълнени панталони и пуловер „Феър Айл“ с американско знаменце на яката. Бийчъм реши, че е около четиридесетте.

— И аз се радвам да се запознаем, Маргарет — отвърна вицепрезидентът.

— Това е вашият кабинет — полковникът посочи една странична врата. В помещението имаше бюро, диван, масички от двете му страни и един бюфет. Цветовете бяха ограничени до синьо и сиво. Преобладаваха махагоновите ламперии.

— В бюфета има хладилник — отбеляза той. — Има и три телевизора с достъп до телевизионните мрежи и кабелните новини. Банята е зад онази врата.

— А хваща ли се НВО — усмихна се Бийчъм. — Нали разбирате, мразя да изпускам сериите на „Семейство Сопрано“.

— Разбира се, че може да включвате, който канал пожелаете — отвърна полковникът. — Освен това имаме наши собствени телевизионна и радио станции, в случай че искате да гледате сериал, в който сама участвате.

— Учудена съм, че не сте покрили стените с плоски екрани и снимки от улиците на Вашингтон, за да пресъздадете атмосферата на Белия дом.

— Добра идея — отвърна полковникът. — Ще я съобщим в Белия дом, но лично аз мисля, че не бива да се бъркат двата ръководни центъра. Не бихме искали да разрушим декоративната си схема на древен подземен бункер, нали?

Бийчъм се засмя.

— Имаме секретни връзки с Белия дом, осъществени с помощта на телефонната система „СТУ-III“ — продължи доклада си полковникът и вдигна слушалката, за да направи демонстрация. — Този телефон е със стандартна мултиплексна система — като този в резиденцията ви. Много е качествен, но не е засекретен. Третият телефон е от системата КОПАН, с която, може би, сте запозната от работата си в Белия дом. Чрез него имате директна връзка с Пентагона, с командния подземен щаб в Рейвън Рок и с президента, където и по света да се намира той.

— Благодаря ви, полковник — рече Бийчъм. Тя огледа стаята и внезапно се почувства ужасно уморена.

— След половин час ще ви запознаем с правителствените правилници за безопасността и скоро след това ще имате среща с кабинета.

— С кабинета ли? — попита тя.

— Съжалявам, госпожо, забравих. Ще научите подробности за това по време на брифинга след половин час, но според военновременните правилници тук трябва да има представители от всяко равнище на кабинета.

— Имате предвид дублиращи ръководители на всяко министерство ли?

— Точно така, госпожо. Те са посочени от президента, без да са одобрявани от Сената поради съображения за сигурност. Ние ги наричаме господин и госпожа министър. Те имат същата власт като своите колеги, който работят във Вашингтон, във време на преход и изострена обстановка.

Бийчъм не си направи труда да го попита какво имаше точно предвид под термина „изострена обстановка“, защото внезапно й хрумна нещо друго.

— А как стои въпросът относно Конгреса и Върховния съд? Дали случайно не са дублирани и законодателната и съдебната власт? — попита тя.