Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

Хеликоптерът започна да се снижава. Пред погледа й се изпречи планинската верига Шенандоа. Прозрачна мъглица се издигаше от бялата снежна покривка и превръщаше долината под тях в почти мистична сцена, огрявана от лунна светлина. Намираха се точно на деветдесет и пет километра от нейния офис на Пенсилвания авеню, но тя разбираше, че Маунт Уедър щеше да е един напълно различен свят.

Джордън Мичъл беше човек на действието и чакането му досаждаше невъобразимо.

— Още ли е там? — попита той. Изпълнителният директор на „Бордърс Атлантик“ рядко посещаваше седемнайсетия етаж, но всичко, което му трябваше, за да започне решаващата игра, се намираше там, между електронно защитените му стени.

— В момента слиза надолу — отвърна Траск. Началник персонала стоеше в другия край на залата, опитвайки се да води два телефонни разговора едновременно и да успокоява шефа си. В помещението имаше още двама души — един системен инженер, който трябваше да им помага да се оправят със сложната електронна апаратура, и Хамид, който беше в играта от самото начало. Той, много по-добре от всеки друг, с изключение на Мичъл, разбираше, че последните часове от тази деликатна и сложна операция трябваше да се организират с абсолютна точност.

— А какво става с Уолър?

Мичъл много се бе надявал на него, защото подготовката на снайпериста от ООЗ съчетаваше няколко от най-важните характеристики: той бе екипен играч, който се справяше отлично и сам; интуитивен, но с прагматично недоверие към отговорите; атлетичен боец, който познаваше границите на мускулната си сила. Всеки друг би представлявал проблем за контролиране, но професионалната етика на Джеръми и дълбоко вкорененият му патриотизъм го поддържаха в най-добра форма.

— Почакайте една минутка — каза Траск в един от телефоните. Разговорите бяха важни, но Мичъл си оставаше приоритет.

— Джеръми е бил арестуван.

— Арестуван?

Явно Мичъл не бе предвиждал такъв вариант.

— Изглежда сам е предизвикал автомобилна катастрофа — каза Траск, предавайки на Мичъл това, което му съобщаваха по един от телефоните „Куантис“.

— Ами камионът? — попита Мичъл. — Къде, по дяволите, е камионът?

— Тук, сър — обади се системният инженер. Той натисна някакъв бутон и на един от плоските екрани на стената се появи столичният Стюард Скуеър. — Това е камера на Сикрет Сървис, прикачена към един стълб за осветление. Мога да ви дам три различни ъгъла.

Техническият експерт зачатка по клавиатурата и екранът се раздели на четири квадрата: видеопредаване в реално време — виждаха се полицейските коли, пожарните, линейките и тълпата любопитни минувачи.

Грамадният жълт бетоновоз стърчеше над един смазан мерцедес като носорог, притиснал заек.

— Знаем ли къде са го отвели? — попита Мичъл.

Траск каза нещо в един от телефоните и кимна.

— Арестувала го е столичната пътна полиция. Полицейският участък е на Базърдс Пойнт, на брега на Потомак. Вероятно са го отвели там.

Мичъл се опита да разсъждава като Джеръми и да си представи какво е намислил най-добрият им тактически оперативен служител. Дали нарочно го бе замислил, или това беше просто още една случайност, с която трябваше да се съобразява?

— Къде е Елис? — попита Мичъл и посочи един от екраните. — Пуснете ми го там.

Специалистът изпълни нареждането и на екрана се появи улица, наблюдавана през предното стъкло на кола.

— Това е той в онзи „Навигейтър“, насочва се към тайната база в „Адамс Морган“ — каза Траск. — Имаме около десетина души след него. Вероятността да се измъкне, е много малка.

— Къде е Кейлъб?

Траск заговори по телефона, преди да отговори на шефа си.

— Още е на Капитолийския хълм, следим го на юг по „Индипендънс“. Като че ли се опитва да не изпуска от очи Джеръми.

— Г-н Мичъл — обади се женски глас през сложна аудио система, предназначена да идентифицира гласа на търсения човек и да го изолира от излишните шумове.

— Какво има?

— Имате посетител, сър. Госпожица Мално.

— Прати я тук — каза Мичъл.

Той долови погледа на Траск.

— Тя вече знае — каза Мичъл.

Траск кимна и се върна към телефонните си разговори.

— Казвам ви, че исках да ме арестувате! Толкова ли не можете да го допуснете? — Джеръми се опитваше да убеди двамата полицаи в своя план, след като го бяха арестували и го бяха набутали безцеремонно в задната част на патрулната кола.

— Негър, а? — попита саркастично ченгето с тънките мустачки. — Има ли още в Америка толкова неграмотни хора, които да използват тази дума?