Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Добър вечер — поздрави той на влизане в претъпканата зала. Непосредствено след него вървяха Андреа Чейз и секретарят по печата. — Искам да кажа няколко думи за отсъствието си през последните двайсет и четири часа.

Никой не каза и дума. Някои го гледаха внимателно, а други се бяха втренчили в своите папки с докладни и не смееха да вдигнат глава.

— Разбирам, че е имало слухове, но сега нямам време да се занимавам с това. Както разбирате, аз отново съм в Овалния кабинет и искам да ви обърна внимание на факта, че все още не сме видели най-лошото в тази криза.

Чейз седна до масата, секретарят по печата застана до източната стена, а Венабъл, както обикновено, стоеше прав зад стола си.

— Нека да чуем последните данни от разследването по случая — продължи президентът и кимна на министъра на правосъдието. После се протегна за чаша ледена вода.

— Бих ли, хм… не трябва ли да изчакаме вицепрезидента — попита мъжът, когото вече всички приемаха като въздух под налягане.

— По предложения на службите за сигурност я изпратих в планината — каза Венабъл. Гласът му звучеше твърдо и уверено. — Бих могъл да я включа по конферентната връзка, но в момента тя все още е в хеликоптера на военноморските сили. Хайде, продължете с вашия доклад.

Министърът на правосъдието затършува из анализите, които ФБР и ДВС му бяха приготвили. Опазването на реда не беше силната му страна. Той беше юрист и учен, посветил се по-скоро на буквата на закона, отколкото на прилагането му. Смяташе ченгетата за зле образовани, облечени в сини униформи чистачи на обществената канализация. За него те бяха просто неизбежно зло.

— Откъде бих могъл… откъде да започна, сър? — попита той.

— Започнете с това, което би трябвало да зная — отвърна Венабъл. Той съжаляваше, че е назначил този човек, още след първата им среща, но сега вече беше късно да направи каквото и да е. — Научихме ли нещо повече за саудитците?

Министърът на правосъдието запрелиства страниците, докато не откри папката с надпис „Саудитска Арабия“.

— Да… хм, разследването на ФБР продължава. Директор Олрид ме уверява, че саудитците — да, саудитците…

— Матю, би ли ни помогнал малко — прекъсна го Венабъл, като се обърна към Хавлок, който като съветник по националната сигурност бе истинска информационна банка за всичко, което се бе случило от понеделник насам. Мнозина мислеха, че директорът на Централното разузнавателно управление или както го наричаха — новият разузнавателен цар, е най-добрият шпионин на Америка, но в действителност съветникът по националната сигурност беше висшият служител на президентското разузнаване.

— Има три линии на развитие при саудитците — започна Хавлок с увереност и бързина, каквито Венабъл не бе видял на първата им среща. — НАС засече голямо увеличение на комуникационния трафик с китайците — но, както знаете, повечето от тези комуникации минават през телефони „Куантис“ и не можем да ги подслушваме. Успоредно с това те са изтеглили сериозни по обем капитали от американски финансови корпорации. Реални пари. ФБР изчислява сумата на почти петстотин милиарда.

— Какво е отражението върху пазара? — попита президентът.

— Предвиждаме раздвижване на курса на долара и остър скок на ценните на благородните метали веднага щом новината се разчуе — каза му Хавлок. — Вече се говори за десет процентен удар върху индекса „Дау Джонс“ веднага щом пазарите заработят отново… а може и повече.

— Какво казват по въпроса китайците? — обърна се Венабъл към държавния секретар.

— Отричат всичко. Разбира се, става дума за петрола. Знаем това, но не можем да направим нищо. Саудитците са орязали производството до равнища отпреди 1976-та година и са отворили южната част от страната си за всяка петролна компания в света, търсеща петрол, освен за нашите фирми. Суровият петрол вече удари петдесет долара за барел. Стратегическите ни резерви са слезли до най-ниските нива.

— Защо? Как така допуснахме резервите да спаднат толкова драстично?

— Така бе наредило предишното правителство — отвърна Хавлок. — Американските петролни компании отбелязаха рекордни печалби през последните две години, след свалянето на Садам Хюсеин. И се намеси една петролна фамилия от Тексас, която имаше много тесни връзки с кралския двор на Сауд. Може да си направите изводите сам.

— Къде е долната линия на резервите ни? — попита Венабъл, който държеше да се застрахова. Разбираше добре кога трябва да се затегнат прекалено разхлабените кранчета.