Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Рави!

— Съжалявам. МОИС — Мрежата на отбранителните информационни системи поддържа четири комбинирани мрежи за обмяна на военни съобщения в Белия дом и другите агенции. „Диснет 3“ е най-сигурната от тях и е отбелязана като „Сайт-Y“. Тя използва пакетно променящи се възли, работещи по Международния стандарт — „Диснет 3“.

— И това осигурява съобщенията между Пентагона и АКБД, така ли? — попита тя.

— Това се смята за най-засекретения и сигурен комуникационен канал.

— Блестящ е, нали? — попита Рави.

— Какво? — попита Сирад. — Кой е блестящ?

— Господ.

— Г-господ ли? — скочи Хамър фенът. — Какво общо има Г-господ с всичко т-това?

— Сложността. Ние само си играем на кодове — обясни Рави. — А той размахва ключове за разгадаване под носа ни, но когато най-накрая се стигне дотам, дори не сме в състояние да формулираме прилични въпроси.

— Хайде, човече — подкани го „Не мога да топя“. — Как може да ставаш такъв мистик всеки път, когато сме на крачка от нещо съществено?

— Господ е единственият голям разузнавач — отвърна Рави. Думите звучаха поучително, почти като молитва. — Поет механик.

— Може ли да спрем с това „алилуя“ за момент, момчета? — попита Сирад. — Защото имам въпрос.

Тя се наведе към компютърния екран и посочи един от редовете в текста.

— Ако натрапникът наистина е от АКБД, какво е това?

Хамър фенът надникна през рамото й и се опита да разбере какво им сочи. Сега се чувстваше доста по-уверен, защото миришеше на фин тоалетен сапун и на шампоан „Хед енд Шоулдърс“.

— КАПСТОУН 3 — прочете той на глас. — И-ин-нтересно! Може би това е входящ код за далечен достъп.

— За какво? — попита Сирад. Тя помръдна мишката и кликна два пъти върху това, което й се струваше доста неразбираемо.

— Да кажем, че се опитваш да прочетеш собствените си имейли от нечий друг компютър — обясни Рави. — Обикновено ще трябва да се регистрираш със своето потребителско име. Но това става бавно и оставя следи. По-добре би било да влезеш вътре, да клонираш протоколите за достъп на другия потребител и да поровиш из нещата си, като имаш възможност да влизаш и излизаш бързо. Малко е трудно да се направи, но е сравнително бърз и сигурен начин да наблюдаваш, без да те виждат.

— Д-добър начин да се набъркаш — ухили се Хамър фенът.

— Но специално този нарушител смята, че е напълно невидим — каза „Не мога да топя“. — Защо ще му е нужно да се прикрива под допълнителен маскиращ слой.

— Защото не иска да рискува и не иска да допусне и най-малката грешка — предположи Рави. — Защото това е някой толкова високо, че не може да си позволи да го разкрием.

— Кой е толкова високо? — попита „Не мога да топя“. — Да не би да е президентът?

Сирад не каза нищо, но мълчанието й само потвърди предположението им.

— Това не е сериозно — възрази „Не мога да топя“. — Венабъл не е достатъчно умен, за да направи това сам. Би се нуждаел от помощта на НАС или на някоя друга агенция и дори тогава би бил уязвим заради времевия подпис.

— А какво би станало, ако някой е разбрал, че президентът е извън играта? — помисли на глас Сирад. — Ако са използвали неговия подпис, знаейки, че той е много зает и няма да обърне внимание?

— Копелета — каза Рави. — Те са се надявали да разкрием това през цялото време.

— Какви са нашите ограничения за достъп в сайта? — попита Сирад и внезапно се оживи. Тя се разходи нагоре-надолу по екрана с мишката, като търсеше това, което единствено тя би разпознала.

— Няма такива — увери я „Не мога да топя“. — Щом е в АКБД или във военната система за информация, можем да го проверим, защото имаме пълен достъп.

— И до входящите, и изходящи комуникации ли? — попита Сирад.

— Да. Имаме достъп до всичко, което правят, казват или знаят.

— И до вътрешни, и до международни потоци от данни, така ли?

— Да.

— И гражданските, и военните?

— Разбира се — отвърна Рави, — имаме свободен достъп до всички комуникации и информационни потоци. Какво искаш?

— Искам достъп до секретните кодове за потвърждение — изрече задъхано тя.

И тримата мъже я зяпнаха.

— Имаш п-предвид ш-шибания футбол ли?

— Точно това имам предвид — настоя Сирад. Тя се протегна към палтото си, за да провери там ли са ключовете й. — Можете ли да ги пробиете?

— Да се обзаложим ли — попита самоуверено Рави.

После се наведе назад и скръсти ръце, внезапно разбрал за какво става дума.

Президентът се бе изкъпал и обръснал и сега обличаше традиционния си тоалет — бяла риза, червена връзка и син двуреден костюм. Както обикновено, и днес срещата бе насрочена в Залата на кабинета, въпреки тревогите на Сикрет Сървис, която се опитваше да го държи в подземния бункер.