Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Това е ПЦСО, сър — каза един сержант от комуникационния център на военновъздушните сили, скачайки на крака. Пред вратата на спалнята стояха на пост двама морски пехотинци.

— ПЦСО ли? — попита Дейвид Венабъл, пристъпвайки в доста безличното на вид помещение, пълно с шумящи машини и изкуствена светлина. Беше достатъчно отпочинал, но все още замаян от съня. — И за какво служи това ПЦСО?

— Вие сте в бункера под Западното крило, Дейвид — обади се Андреа Чейз, която излезе от съседната стая и се насочи към него. Самата тя изглеждаше не съвсем спретната.

— Това е Президентски център за спешни операции, сър — добави младият боец от въздушните сили, който държеше незабавно да отговори на президента.

— Какво се е случило? — попита Венабъл. Той огледа помещението и хората във военни униформи, които изглеждаха прекалено заети. Не се мяркаше нито едно познато лице.

— Моля, обадете се в офиса на вицепрезидента и съобщете на г-жа Бийчъм, че президентът я очаква — нареди Чейз на морския пехотинец.

— Слушам, госпожо — отвърна той.

Чейз взе ръката на президента и се опита да надвика тракането на компютърните клавиатури, звъненето на телефоните и новините по телевизията.

— Добре ли сте, Дейвид? — попита тя внимателно.

— Мисля, че да — отвърна президентът. Очевидно той се опитваше да сложи в ред мислите си, да възвърне силите си. — Колко дълго съм спал?

— Нека влезем — каза Чейз и го въведе в съседното помещение, от което току-що бе излязла. — Бяхте на легло двайсет часа. Сега е петък вечер. Осемнайсети.

— Петък ли? — избухна той. После се опита да подреди хаоса в главата си и да си припомни как са го свалили тук, но не успя, и се помъчи да се хване за последното нещо, което си спомняше. — Ама нали… помня, че… беше понеделник.

— Ами… — започна да обяснява Чейз, но спря. В този момент каквото и да кажеше, нямаше да прозвучи смислено.

— Здравей, Дейвид — намеси се Бийчъм. — Как си?

— Събудих се в нещо като бункер с чувството, че ушите ми са запушени с памук и нещо е умряло в устата ми. А и не помня нищо от предишните три дни и…

Сега Венабъл забеляза, че халатът му е облечен наопаки.

— Само ме погледнете на какво приличам! Искам да знам, за бога, какво става тук.

— Докато спеше, последва нова поредица от атаки — взривен беше петролопроводът в Аляска, два кораба бяха потопени в Мисисипи и бяха унищожени стратегическите ни резерви от природен газ в Бостън. ФБР е…

— Не, имам предвид какво стана с мен! — президентът се смъкна в един стол край малката заседателна маса. — Как така се озовах тук?

Бийчъм не загуби хладнокръвие.

— Бяха ти дадени успокоителни, Дейвид — каза тя. — Аз разреших това. Лекарят на Белия дом ти направи една инжекция.

Венабъл кимна. Вече се бе сетил за тази възможност.

— Взех те за вицепрезидент заради доброто на партията — каза той, облягайки се заплашително на масата. Разсъдъкът му се връщаше с мълниеносна бързина. — Знаех, че правя грешка, но нямах избор.

— Дейвид…

Андреа Чейз се опита да го спре, но той не й обърна внимание.

— Знаех, че няма да можеш да действаш като втори човек в управлението — каза той.

— Не беше спал повече от деветдесет и шест часа — възрази Бийчъм. В гласа й не се долавяше извинение. Действаше като стар и опитен адвокат, попаднал на труден случай. — И като резултат от безсънието бе изпаднал в така наречената безсънна психоза.

— А ти изпадна до така наречената държавна измяна, така ли?

— Не, Дейвид — спря го Чейз. — Не беше така. Направихме това, което трябваше да се направи, с оглед на…

— Извинете ме, г-н президент — сержантът от военновъздушните сили почука едва след като влезе. — Спешно съобщение за вас от Форт Мийд.

— От Националната агенция за сигурност — обясни Бийчъм, посягайки към трите листа хартия, които държеше сержанта. — Чакахме това съобщение относно дейността на принц Абдула.

— Това вече не е твоя война, Елизабет — каза президентът и гневно издърпа документите от ръцете й. После се вгледа в тях и се опита да ги прочете, но осъзна, че е без очила.

— Ето, вземете моите — каза Чейз. Тя му подаде очила за четене с розови рамки, които изглеждаха страшно комично върху изтощеното му лице.

— ВЕСП? Какво…? Отново тези проклети съкращения — изръмжа той, опитвайки се да осмисли изпратеното от Националната агенция за сигурност съобщение.

— Вътрешен екип за спешна подкрепа — разшифрова първото съкращение Бийчъм. Вече бе прочела достатъчно от съобщението на НАС, за да разбере, че развитието на разследването не води изобщо до принц Абдула. — ВЕСП е междуагенционен екип за бързо реагиране, предназначен да координира мащабни и необикновени атаки, като тези, пред които сме изправени. Имам предвид, че екипът поддържа връзка с НАС, ЦРУ, ФБР, ДВС и всички останали агенции. Тези хора използват специално пригоден за целта „Боинг 737“, който се нарича „Гейткийпър“.