Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Можеш да кажеш това на Патрик и Крис, когато се събудят — натърти думите си Мади. — Знам, че идва.

Лампите над главите им светнаха и те се смълчаха, когато чуха шум от приближаващи се стъпки.

— Не й вярваш, нали? — попита мъжки глас. Полковник Елис заслиза по стълбите на мазето и се отправи към скупчените в ъгъла тела.

— Кое животно би сторило това на деца? — попита Каролайн.

— Хайде сега, госпожо Уолър — каза той. — Задавате ли подобни въпроси на съпруга си, когато се завръща от тайните си мисии? Остава ви само да гадаете, нали? Да се досещате и да се молите. Вие знаете, че той е убиец, но се стараете да не мислите за това. Е, трябва да приемем факта, че и добрите хора вършат понякога лоши неща.

Той, разбира се, беше прав. Каролайн от доста време предпочиташе да остава в неведение относно работата на мъжа си. Но сега тя разбра и още нещо — този мъж знаеше за Джеръми доста повече от нея самата.

— Вие религиозна жена ли сте, госпожо Уолър? — Тонът му беше мек, почти почтителен. — Доколкото разбрах, посещавате редовно методистката църква?

— Какво ще правите с нас? — попита тя.

Мади го гледаше с очи, пълни с омраза; малкото момиче отчаяно искаше да го убие, но не знаеше как.

— Искам да си помислите какво би представлявал свят, в който не се тревожите, когато се качвате на самолет, автобус или влак; и не се безпокоите за децата си, растящи в свят, където няма чужденци, които да им мислят злото?

Полковникът се приближи и приклекна до нея, както магьосникът от планинското племе го бе учил преди десетилетия.

— Какво би станало, ако имена като „Ал Кайда“, Бригадите на Ал Акша и „Джамия Исламия“ престанат да се обсъждат постоянно? Какво би станало, ако тероризмът изчезне от ефира, оставяйки Ен Би Си, ФОКС, или Си Ен Ен да съсредоточат вниманието си върху сексскандалите и възтържествуването на справедливостта?

Полковникът се протегна и внимателно отмести косата от лицето на Кристофър.

— Какво сте готова да жертвате, за да опазите някого от семейството си, хората, на които най-много държите? Аз не задавам риторичен въпрос и наистина бих искал да знам.

— Не искайте от мен да разбирам лудостта ви — каза Каролайн. Необходимостта да защищава три деца я изпълваше със сили.

— Знам, че ще направите нещо, нали? Бихте убили или бихте умрели, за да ги спасите… бихте дали с радост живота си, за да спасите последното ценно за вас нещо на света.

Мади се изправи. Бяха й взели обувките и сега тя беше само по розовите си чорапки.

— Добре искам да помислите върху това: за един по-добър свят, в който злите подземни духове не призовават към джихад, към свещена война. Свят, освободен от Мохамед и неговите фалшиви пророчества. Без повече самоубийци — бомбаджии и хора, залъгвани с обещания за девици с големи очи.

— Татко ще те убие — каза ненадейно Мади. Беше свила пръстчетата на двете си ръце в юмруци.

— О, не ме мрази, миличко — каза Елис. — Ужасно е в сърцето на малко момиченце да се таи омраза. Но някой ден ще ме разбереш.

Той се изправи.

— Правя това от любов, трябва да го знаете — продължи той. — Защото само любовта ще ни спаси. Християнската любов. Любовта към истинския и правдив бог, който е жертвал живота на любимия си син, за да могат другите да живеят. Това е любовта на една майка, която би се опитала да ме убие, за да защити децата си. Толкова чиста любов, че и самият дявол не би могъл да я спре.

Полковникът се обърна към Мади.

— Това е любов, за която щастливците с готовност биха загинали — каза той. — Аз, ти, твоят татко. Това е любов към нещо по-добро…

Той се обърна и се заизкачва по стълбите.

— Той все пак ще те убие — каза отново Мади. В очите й нямаше сълзи, гласът й не трепереше.

Полковникът спря за миг на стълбата, но не отговори нищо. След минута вече си беше отишъл, без да остави нищо друго, освен думите си, които още отекваха в главата на Каролайн.

— Хванахме ги — каза Сирад и влезе в оперативния център на седемнайсетия етаж като триумфиращ пълководец.

Мичъл се обърна към нея за миг, но после отново насочи вниманието си към нещо, което Траск беше извикал на екрана на компютъра.

— Достатъчно се наслушах на загадки — рече той. — Какво открихте сега?

Сирад застана до него и видя, че на екрана на компютъра му има някакво съобщение.

— Не съм сигурна, че можем да обсъждаме това пред много хора — каза тя. Сирад забеляза, че съобщението е свързано с нещо, наречено „Джафар ал Таяр“. Тя владееше добре арабски и незабавно преведе името.