Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Мислиш, че бих им позволил да те отведат до стаята за разпити, та ти да провалиш всичко, така ли?

С дясната си ръка Кейлъб уверено въртеше волана, а в лявата държеше пистолета.

— Да проваля какво? Всичко, което знам за тази операция до момента, изхвърча във въздуха.

Кейлъб трябваше силно да извие врат, за да погледне Джеръми. Загубата на дясното му око правеше наблюдението на човека до него доста трудно.

— Първо, знаеше достатъчно, за да проникнеш при нас — отвърна Кейлъб с обвинителен тон. — Татуировката, доктрината, фактът, че полковникът е организирал свещениците на Финеас.

— Както и че работиш с индонезийците ли? — добави Джеръми.

Кейлъб трепна от изненада, но не каза нищо.

— Полянката в джунглата… в Ириан Джая. Някакъв шибан пигмей с парцалче около бедрата и наниз от зъби около врата, предвождащ шайка търсени терористи.

Джеръми бе почти доволен, като гледаше как Кейлъб трепери от гняв.

— Спомням си, че тогава те видях за първи път — продължи Джеръми. — Мерникът на снайпера ми беше кацнал между твоите малки заешки очи. Спомням си как онзи бял боклук до теб извика името ти и как всички побягнаха, както си бяха с торби на главите, и момчетата от оперативната група ги надупчиха с пистолетите си „Марк-4“.

БАМ!

Пистолетът на Кейлъб подскочи, когато един 9-милиметров куршум проби хълбока на Джеръми, леко ожули бедрената му кост и изхвърча от крака му сред пръски кръв и разкъсаната плът, преди да се забие в пластмасовата дръжка на вратата на колата. Изгаряща болка смрази съзнанието на Джеръми за миг, но той се насили да я преодолее, поклати глава и продължи, като че ли нищо не се бе случило.

— Дали тези нещастни копелета с теб знаеха, че е решено ти да продължиш да живееш, а те трябва да умрат? — попита той, опитвайки се гласът му да не трепери. — Сигурно още чуваш гласовете им, нали? Как се чувстваш, като знаеш, че са загинали хората, които са ти вярвали?

— Скоро ще узнаеш — отвърна Кейлъб.

Той се вгледа в шофьора на колата до него, който като че ли бе чул изстрела. Мъжът се изравни още повече с тях, за да ги огледа по-добре.

Сега беше ред на Джеръми да избухне.

— По-добре ме убий сега — каза той. В ООЗ ги бяха обучили на самодисциплина, но всеки човек си имаше граници. — Защото, ако не го направиш, аз ще те убия, по дяволите.

— Както тогава там, в джунглата ли? — попита Кейлъб. — Кой от нас има сега дупка от куршум?

Той премина на червено и свърна наляво по Флорида авеню.

— Не, ще го направя както трябва — каза Кейлъб. — Първо ще ги убия пред теб, така че да можеш да почувстваш какво е да загубиш и последното, на което си вярвал в живота си.

Джеръми загуби желание да говори. Отпусна се в седалката и се вгледа в бавно стичащата се кръв по панталона му.

Има време за всичко , успокояваше се той. Ако искаше да спаси семейството си и да спре Елис, трябваше да преодолее егото си и да направи нещата по най-добрия начин, който знаеше: сам!

Събота, 19 февруари

06:10 по Гринуич

Военновъздушна база „Ендрюс“, Мериленд

Полковник Елис никога не се бе притеснявал от насилието. Насилието го бе следвало като сянка — още от кварталните борби, на които чичо му го бе изпращал заради паричните залози, до военните схватки и жестоките тайни операции, в които бе участвал по целия свят.

„Съсредоточи се върху работата си — повтаряше си той. — Само истинският и правдив господ разбира същината на човешките желания и цели. Само справедливият, единствен господ може да води своите избраници към обетованата земя“.

Елис лежеше в снега, облечен в бяла маскировъчна униформа, и трепереше от студ под клонките и храстите, с които се беше прикрил. От умело приготвеното му скривалище се виждаше само дулото на 50-калибровата му пушка „Барет“.

„Скоро всичко ще свърши — казваше си той. — Скоро ще се види истинският резултат от всички наши жертви“.

Гледаше през оптическия мерник към писта „Две-три изток“. Някъде долу, зад строените един до друг военнотранспортни самолети „С-141“ и „С-17“, готовите за полет изтребители и силно укрепените охранителни кули, правителственият самолет се готвеше да излети за още един, последен полет.

— Да са благословени миротворците, защото те ще бъдат наречени синове божи — прошепна той.

Скоро всичко щеше да свърши. Скоро всичко щеше да започне отново.

— Било е мощен взрив с радиоактивно излъчване — каза Андреа Чейз. — Броят на убитите е около сто тридесет и седем до този момент, но спасителните екипи все още работят. Очаква се броят им да нарасне.