Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

И Кристофър отново насочи пръчката към мъжа.

— Махай се, или ще стрелям!

Шофьорът вдигна дясната си ръка и направи жест, като че ли стреляше с пръсти.

— Ей, приятел — изръмжа той, като се опита да придобие най-зловещото пиратско изражение. — Не искам да се бия с такова пале като теб! — После посочи пак момчето с показалец, смъкна палеца си, сякаш натиска въображаемия спусък, и отново се ухили. — Но ще се върна, когато сте заспали, и тогава ще ви отвлека в моето леговище. Брррр! — Той натисна газта и потегли надолу по улицата.

— Хайде, ела — каза Мади, като гледаше насълзените очи на братчето си. На нея също й се плачеше, но не биваше да го прави, особено когато играеха на война.

Петък, 18 февруари

23:45 по Гринуич

Федерал Мол, Вашингтон

— Доста шаблонно, нали?

— Какво искаш да кажеш?

— Имам предвид тази среща в сянката на мемориала „Линкълн“, в мъглата, издигаща се от топящия се сняг. Пълнолуние. Двама шпиони си шепнат всред атмосфера на предателство. Точно така си представях нещата, когато за първи път се присъединих към Агенцията. Колко наивна съм била тогава.

Г-н Хох носеше пухкаво черно яке „Норт Фейс“ и подходяща кожена шапка, нахлупена до ушите. Редник Джейн беше облечена твърде леко, предвид дългото пътуване, което й предстоеше по Рок Крийк Паркуей в кола с фалшива регистрация.

— Не ти ли е студено? — попита той. Жената беше обута с маратонки, носеше джинси и някакъв рибарски пуловер, който леля й Джули беше изплела за нея в пенсионерския курс по ръкоделие.

— Чувал ли си се с нея?

— Защо все така се получава, че, когато говорим, сякаш водим два отделни разговора? — попита Хох. Той я поведе надолу по зле почистен от снега тротоар към група голи като скелети дъбови дървета.

— Защото никой в този бизнес не казва истината. Кълна се в бога, вече дори не мога да водя нормален разговор. Заради лъжите, разбираш ли? Скоро и аз ще откача… За кого работите, с какво се занимавате, кой е любимият ви цвят, за какво сте готов да дадете някакви пари.

— Тя е проследила натрапника и е разбрала, че идва от Агенцията по комуникации към Белия дом — каза Хох, като мушна ръце в джобовете си и сви рамене, сгушвайки се в якето.

Жената вървеше плътно след него и премисляше казаното. Бе свела лице, но очите й непрестанно оглеждаха наоколо.

— Тя знае ли за Джафар ал Таяр?

— Разбира се, че не. Мисли си, че преследва онзи, който се опитва да проникне в техния софтуер.

— Само това?

— Да.

Редник Джейн се наведе и направи топка от сняг. Подхвърли я няколко пъти във въздуха и затърси подходяща цел.

— А какво става с Уолър? — попита Хох.

— Той е тук, във Вашингтон. Дадоха му несъществена задача, за да видят как ще се справи.

— И?

— Още нищо не съм чула от Елис — каза тя. — Дори всезнаещите, всесилни и вездесъщи духове на неподражаемото ми изпълнение понякога трябва да изчакват.

Хох не споделяше шеговитото й настроение и остави без коментар тромавите й шегички на религиозна тематика.

— ЦКТ се спря на три възможни сценария — каза той, имайки предвид намиращия се в Ленгли Център по контратероризъм към ЦРУ.

Хох крачеше бавно в мрака и гледаше към декоративните прожектори върху кулата на Капитолия, които сега светеха някак по-слабо, сигурно поради съображения за сигурност. Цялата централна част на града — която досега той бе приемал като един от символите на вечния американски оптимизъм — беше потънала в тъмнина и сенки.

— Става ми студено.

— И трите сценария са свързани с евентуалното използване на радиоактивно замърсяване. Бюрото смята, че на Елис са му останали още близо три килограма гама излъчватели, от които той може да направи няколко прилични по обем устройства за разпръскване на радиоактивност.

— Става дума за Вашингтон, нали? — попита тя, имайки предвид цезия и кобалта. — Ще се насочат към важни цели. И въобще няма да се интересуват от броя на ранените. Те търсят символичния ефект.

— Според първия сценарий ще ударят три или четири различни обекта в столицата и около нея. Леснодостъпни цели. Места, които не бихме очаквали: пешеходната зона в Джорджтаун, Инфант Плаза, Храма на мормоните или Националната катедрала — нали знаеш, че мрази католиците. Все такива места.

Редник Джейн поклати глава. Знаеше, че я изпитва.

— А другият сценарий?

— Сценарий номер две: да използват диверсия от познат тип — кола — бомба или нещо подобно — за да се отклони вниманието ни от по-сериозните цели. Нашите екипи се втурват натам, а в това време те осъществяват значително по-разрушителната атака срещу Капитолия, Белия дом или Пентагона.