Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Извинете ме, Елизабет — каза Вик, втурвайки се в залата. — Вече е късно за това.

Той отиде до стената и включи телевизионния репортаж за последните лоши новини.

— Три нови инцидента: разбит е петролопроводът в Аляска, два контейнеровоза са потънали при устието на Мисисипи на север от Ню Орлиънс, а край Бостън има огромни пожари в резервоарите за природен газ. Човешките жертви са малко, но това са големи бедствия с тежки последици за икономиката и за околната среда.

На Бийчъм й причерня пред очите.

— Този петролопровод носи около петнайсет процента от нашия вътрешен добив на петрол — посочи Олрид. Повече от 80 процента от американската инфраструктура беше в частни ръце и той си спомни за протестите на Бюрото по този въпрос и изтъкването на евентуалните опасности. — Пристанището в Ню Орлиънс контролира транспорта по вода до Близкия изток през Мисури. Запасите от природен газ в Бостън са…

— Преместете президента долу в ПЦСО — нареди Бийчъм, пренебрегвайки думите му. Президентският център за спешни операции се намираше под Западното крило на другия край на постройката и бе устроен като бомбоубежище още по времето на Студената война. — Искам да приведете в готовност Националната гвардия заедно със запасните във всичките щати. Искам Пентагонът да отмени текущите операции и да обяви най-висока степен на бойна готовност срещу НЕИЗВЕСТЕН ПРОТИВНИК. Искам да се затворят финансовите пазари и цялата гражданска авиация да остане по летищата, както и да се призоват всички резервни екипи…

Тя спря и се замисли за момент, но после кимна, сякаш се съгласяваше с някаква налудничава мисъл.

— И искам да се свика пресконференция след двайсет минути.

— Пресконференция ли? — продума изумено Чейз. — Не може да водите пресконференция без президента.

— Разбира се, че мога! — викна Бийчъм. — Докато Дейвид се събуди, аз съм висшият служител в тази страна, която е под пряка атака. Имаме две възможности, Андреа: или да вдигнем президента от леглото, за да ни забавлява с някой химн, или да си надигнем задниците и да се захванем за работа. Време е да дадем отпор на тези копелета и това трябва да започне с шибаното Ен Би Си!

Кристофър гонеше Мади през отъпкания вече сняг пред къщата им, когато синият джип „Исузу Трупър“ бавно се зададе по Купърс Лейн.

— Хванах те, Мади! — викна той, държейки пред себе си дългата пръчка като пушка — Пуф! Пуф!

— Но не ме уцели! — викна в отговор сестра му, бягайки от въображаемите куршуми в играта на „специален отряд“. Баща им не позволяваше да си играят с оръжия, дори и да бяха само играчки, затова те използваха пръчки. — Аз те уцелих, не ти!

Кристофър хвърли въображаемата си пушка на земята и започна да хълца.

— Не е честно, Мади — оплака се той. Беше късно следобед и той беше малко кисел, защото не беше спал. — Винаги казваш, че не съм улучил.

— Защото си лош стрелец — каза Мади, насочвайки се обратно към малкото си братче. Обърна се и видя, че синият джип се приближава към тях по покритата със сняг ливада.

— Не съм пък — заспори Кристофър, все още хълцащ и разгневен.

— Добре де, улучи ме — отстъпи Мади. Тя вдигна пръчката и му я подаде. — Но сега е мой ред да те преследвам. Ще използвам укреплението.

Непознатият джип бе спрял и стъклото на страничната врата започна да се смъква.

— Ей, кой е там? — попита тя.

Кристофър не каза нищо, бе се вторачил в странното лице на шофьора.

— Това ли е домът на Уокър?

Кристофър се приближи към голямата кола, стиснал здраво въображаемата пушка в ръка. Майка му беше казала да не говори с непознати, но сега той имаше с какво да се защити и всичко му изглеждаше безопасно.

— Не Уокър, а Уолър — отвърна Кристофър. Той вдигна пръчката на равнището на очите си, както татко му беше показвал тайно, без да види мама.

— Ти пират ли си? — попита Мади. Беше виждала такива като него в книгите и по филмите. Мъжът имаше черна превръзка на едното си око и усмивка, която я караше да настръхва.

— Защо кожата ти е толкова бяла? — попита Кристофър, като продължи да се приближава, за да го види по-добре.

— Вкъщи ли е татко ви? — попита мъжът.

— Не се приближавай толкова, Кристофър — рече Мади. — Мама каза да не говорим с никого, когато татко отсъства от града. Особено с пирати.

Нито едно от децата не можеше да види 9-милиметровия пистолет в скута на мъжа, но усещаха опасността по изражението му.

— Не ми харесваш — обяви Кристофър. Може би заради превръзката върху окото на непознатия или защото кожата му беше бяла като снега, но нещо у него не беше наред. — Махай се оттук!