Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Добре, добре сладичък — прошепна тя. — Ще те гушкам, докато заспиш.

Не се ядосваше. И как би могла? Откакто Джеръми бе започнал да отсъства постоянно, децата се бяха превърнали в единствената й утеха. Нямаше значение колко трудно й беше и в работата, и със сметките, както и с всички други задължения на самотна майка — в каквато се бе превърнала, тя винаги се стараеше да бъде ласкава и мила с децата си.

— Няма да заспивам! Никога, никога! — избухна в плач детето и зарови глава в скута й.

— Ей, ей! — каза тя. — Какво има?

Малкото момче очевидно не се глезеше и цялото трепереше от страх. Нещо го беше разтърсило ужасно.

— Кристофър — опитваше се напразно да го успокои тя, — миличък, какво не е наред?

Каролайн се опита да го обърне към себе си, за да може да го погледне в лицето, но той упорито не вдигаше глава.

— Заради пирата е — каза Мади. Каролайн погледна дъщеря си, която стоеше притеснено в другия край на всекидневната. — Той каза, че щял да ни отвлече, когато заспим.

— Какво?! — изуми се Каролайн. — Мислех, че съм ви казала, да не гледате такива рисувани филми.

— Не беше филм, мамо — каза Мади и скръсти ръце, като се опитваше да изглежда смела. В крайна сметка тя беше голямата сестра и татко й беше поръчал да наглежда къщата, докато го няма. — Беше си истински пират.

Каролайн стана от дивана.

— Кристофър, чуй ме миличък — каза тя. Тонът на гласа й бързо се бе променил и сега бе истински загрижен. — Какво е станало днес? Уплаши ли те някой?

Малкото момче поклати глава и изхълца, без да я погледне.

— Казах ти, това беше пират — настоя Мади.

— Какъв пират? — попита Каролайн. Детското въображение често превръщаше фантазиите в реални емоции. — Вече не съществуват пирати.

— Мъжът в джипа. Той спря пред нашата къща и ни попита дали се казваме Уокър.

— Кога? — попита Каролайн. Слабо осветената стая внезапно започна да й се струва несигурна и плашеща. — Кажи ми какво се случи.

— Играехме си отвън и до нас спря един голям джип. — Гласът на Мади започна да се прекършва, издавайки страха на детето зад фасадата на решимост.

— Ела тук, миличко — каза Каролайн, разтваряйки ръце. Кристофър все така се държеше здраво за нея. — Искам да ми кажете точно какво се случи днес.

Мади седна в скута на майка си.

— Той имаше пиратска превръзка на едното око и беше бял като сняг — рече Кристофър. — Каза, че щял да се върне обратно, когато заспим, и щял да ни отвлече в бърлогата си.

Мади започна да плаче тихо, като се опитваше да скрие сълзите си.

— Добре — успокои ги Каролайн. — Никой няма да ви води никъде.

Тя потърка бузките им с носа си, опитвайки се да превърне цялото това преживяване в игра.

— Басирам се, че сега ни чака отвън — заспори Кристофър. Те живееха в доста оживен квартал, но задният двор на къщата гледаше към горист район и това често предизвикваше фантазията на децата преди лягане. — Само ни чака да заспим.

— Не и когато ви защищавам аз — каза Каролайн, преправяйки гласа си като някакъв супергерой от телевизионните сериали. — Сега ще ви докажа.

Първият й импулс беше да се обади на Мейсън, ООЗ имаше денонощен телефон при случай на нужда — ако децата казваха истината, това можеше да представлява истинска заплаха.

— Как ще ни защищаваш? — попита Мади. Нея човек трудно можеше да излъже.

— Ела с мен.

Каролайн избърса сълзите от очите им и ги подкани да слязат от скута й.

— Вижте — навсякъде около къщата има сняг, нали? — попита тя. Те кимнаха, подсмърчайки, и я последваха до прозореца, гледащ към задния двор.

— Ами ако ни гледа сега? — попита Мади.

— Там няма никого, миличко, виждаш ли — посочи Каролайн към задната, покрита със сняг ливада. — Всички следи са само от вашите малки крачета. Пиратите имат големи крака. Ако някой е бил тук, щяхме да забележим следите му.

Логиката малко я поуспокои.

— Ами ако дойде, след като си легнем? — попита Кристофър.

— Аз ще стоя до вас, докато спите. И ако забележа големи отпечатъци в снега, ще знам, че пиратът е наоколо.

Каролайн отново показа на децата задния двор. Лунната светлина им позволяваше да виждат добре наоколо.

— Искам татко — изплака Мади.

— И аз, миличко, но нашият татко ме е научил как да се пазя от глупави, стари пирати. Те нямат работа в къщата ни и никой няма да ви отвлече в тайната си бърлога.

— Обещаваш ли? — попита Кристофър. Майчините уверения като че ли бяха свършили работа. Той долепи лице до стъклото и се вгледа в отпечатъците, за да се увери, че всички са само от малки крачета.