Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Обещавам — каза Каролайн. Тя коленичи между децата, уверена, че те постепенно ще се успокоят, макар че самата тя ставаше все по-притеснена. — Обещавам.

Кристофър се извърна от прозореца малко по-спокоен.

— Добре, но коремчето още ме боли — каза той. — Но мисля, че…

Преди той да завърши изречението си, Мади изпищя така, като че ли самата Смърт се бе изправила пред прозореца.

ТРЯС!

Една ръка в ръкавица разби прозореца и сграбчи малкото момче за гърлото. Кристофър се опита да изпищи, но ръката задуши крясъците му и ги превърна в едва чуто мънкане.

Каролайн политна назад, но инстинктивно запази равновесие, криейки Мади зад себе си и дърпайки с всички сили пръстите, стиснали гърлото на ужасения й син.

Мади продължи да пищи, размахвайки ръце нагоре-надолу като падащо коте.

— Не, не, недейте! — Каролайн се чу как вика. Това бе отчаян вик на жена, разбрала, че децата й никога повече няма да повярват на нейните обещанията.

— Приготвила съм едно изявление и бих искала да го прочета — съобщи вицепрезидентът на четирийсет и осемте члена на пресклуба на Белия дом. Тя застана зад прочутата катедра „Синята гъска“ и си прочисти гърлото. — След това ще отговоря на няколко кратки въпроса.

Опита се да се съсредоточи върху бележките си и репортерите в залата, но фактът, че казаното на тази набързо свикана пресконференция ще се понесе незабавно в четирите посоки на земното кълбо, продължаваше да я тревожи.

— В три часа следобед, стандартно източно време, терористи отново удариха по три важни обекта на националната ни инфраструктура. Това са поредните варварски опити на враговете ни да прекършат волята на най-силната в света демокрация.

Бийчъм нагласи очилата си и се опита да вложи повече емоция в надрасканите на ръка върху малки картончета бележки.

— През последните два часа ми беше докладвано, че служители от Департамента за вътрешна сигурност и Федералното бюро за разследване са направили значителни разкрития по идентифицирането на хората, отговорни за тези атаки.

Тишината в залата изведнъж бе взривена от почти неконтролираните възклицания на близо петдесет от най-изтъкнатите журналисти в света, усетили вече миризмата на първата вестникарска страница. Те отчаяно искаха да зададат своите въпроси, но това беше вицепрезидентът на Съединените щати и изражението й не позволяваше своеволия. Въпросите трябваше да изчакат.

— Тъй като разследването продължава, не мога да ви предложа много подробности, но искам да кажа от името на президента Венабъл, че доверието на американския народ ще бъде оправдано. Ние вярваме, че убийците, причинили тези атентати, ще бъдат изправени пред правосъдието, преди да ударят отново.

Тя погледна към журналистите, които политиците приемаха по-скоро като човекоядни хищници, и свали очилата си.

Близо петдесет ръце се вдигнаха в същия момент. И почти едновременно петдесет гласа извикаха:

— Госпожо вицепрезидент!

— Харолд — каза тя, сочейки кореспондента на Си Би Ес, който пръв бе попаднал в полезрението й.

— Къде е президентът и защо той не направи лично това съобщение?

Разбира се, тя бе предвидила това. Америка очакваше своя главнокомандващ.

— Както може да си представите, президентът проявява непрестанна загриженост за благосъстоянието на американския народ. Той ме помоли да говоря с вас, за да може да присъства на по-важните делови срещи с нашите водещи правозащитни и разузнавателни служби.

Знаеше, че езикът й звучи малко дървено, но в изказването й имаше разум и логика. Сега трябваше да проличи силата на държавата, а не на отделната личност или воля.

— Г-жо вицепрезидент, за „Ансар инш Аллах“ ли говорите, за групата, която пое отговорността за три от атентатите?

Бийчъм се обърна към репортера на Ен Би Си.

— Казах ви вече, че националната сигурност не позволява да ви давам повече подробности. Всичко, което мога да кажа, е, че сме уверени, че ще открием тези, които носят отговорност. И да, заслужава си да отбележа, че по всяка вероятност са намесени и чужди интереси.

— Саудитците ли имате предвид? — обади се някой.

Бийчъм пренебрегна въпроса и посочи репортера от „Ню Йорк Таймс“.

— И аз бих искал да ви попитам същото — каза той. — Саудитското правителство полага големи усилия да отрече участието на кралската фамилия. Дали не сте се насочили пряко към някой от членовете на саудитската кралска фамилия? Може би към принц Абдула?