Дейвид Морел - Ловци на време

Когато се върна в джипа, Франк разгледа топографската карта. Не беше труд но да открие долината. Както му бе казала професор Греъм, тя беше единствената долина с езеро в областта. Повечето от пътищата, които бе проверил предишната нощ, също фигурираха на картата. Но не и този, по който бе видял следите от автомобилни гуми, макар че Бейлинджър вярваше, че именно той води до долината, както и че Карън Бейли е била в превозното средство, оставило следите. Бейли навярно отиваше да се срещне с брат си. Ала ако Бейлинджър тръгнеше по този път, Господарят на играта… „Защо не искам да го наричам Джонатан Крийд?“…вероятно щеше да го забележи. Вероятно. Порази го фактът колко намясто звучеше тази дума. Във виртуалния свят на Господаря на играта всичко беше вероятно. Докато разучаваше картата, забеляза, че малко по` на север има друг път, който също отиваше към долината, но свършваше в полите на планината.

Потегли.

За пръв път, откакто бе долетял от „Тетърбъро“, активира блекбърито. Почти веднага то иззвъня. Бейлинджър натисна зеления бутон.

— Показа ми недостатък в играта — каза дълбокият глас. — Тъй като изпробвам прототипа, предполагам, че трябва да ти бъда благодарен.

На Франк отново му се прииска да изкрещи яростно, но успя да устои на изкушението. Прикри емоциите си и не отговори нищо.

— Не можеш да бъдеш моят аватар, ако не мога през цялото време да следя как напредваш — продължи Господарят на играта.

— Ако се идентифицираш с мен, ще трябва да ми върнеш Аманда.

— Кажи ми къде си. Може би вървиш в грешна посока.

— Съмнявам се. Мисли позитивно. Играта просто стигна до ново ниво.

— Как?

— Сега ти си играч, а не наблюдател. Опитай се да предвидиш моите действия.

— Гледал ли си Сървайвър ?

— Единственото, което гледам, е History tv.

— Привлекателни хора от различен произход са събрани заедно на някое негостоприемно място, например в джунглата.

Франк гледаше напред, изгарящ от нетърпение да зърне страничния път.

— Телевизионното предаване се опитва да създаде илюзията, че групата е изоставена на пуст остров и е принудена да оцелее с всички възможни средства — продължи Господарят на играта. — Ала всеки наблюдателен зрител вижда отвъд илюзията, като осъзнава, че камерите — повечето от които ръчни — трябва да бъдат контролирани от оператори, че скритите микрофони са свързани с аудиотехници и че зад кадър има екип и продуценти, които не са в опасност, въпреки че състезателите уж се борят за оцеляването си.

Мина полицейска кола. За момент Франк се изкуши да я спре и да поиска помощ, но си спомни снимката на екрана на блекбърито, която показваше жена, експлодираща в червена мъгла. Дори и полицаите да нахлуеха по някакъв начин в долината, без да издадат присъствието си, беше невъзможно те да бъдат организирани до полунощ, а Бейлинджър бе убеден, че ако не спаси Аманда дотогава, тя ще умре.

— Какво би станало, ако в шоу като Сървайвър се случи фатален инцидент? — попита гласът. — Ами ако независимо от всички предпазни мерки, някой падне например във водопад и умре? Дали продуцентите ще изключат инцидента от предаването? Дали ще си кажат: „Това е трагедия и ние не можем да ви я покажем“? Или ще си рекат: „Трябва да го покажем, за да отдадем дължимото на смелия участник, който рискува живота си за предаването“. Включването би доказало, че шоуто наистина е опасно. След това зрителите ще осъзнаят, че смъртните инциденти може да се случат по всяко време. Тогава хората няма да пропуснат нито един епизод.

Франк подмина пътя към долината — този, на който предишната нощ бе видял следи от гуми в калта.

— При създадения прецедент — каза гласът — други програми ще включат подобни състезания с повишен риск. Не е трудно да си представиш неизбежното развитие и предполагаемата примамка: „Гледайте тазвечерния епизод. Някой трябва да умре“.

— Както каза по-рано, нещата винаги стават по-екстремни — отвърна Бейлинджър с едва прикрито отвращение.

Отпред се показа страничният път.

— Да, но това е само телевизионно шоу, докато Ловци на време е кръстоска между игра на Господ и шутър от първо лице. Над играчите стои Господарят на играта, който може да говори на състезателите, да им дава или да не им дава указания и да наблюдава уроците от живота, които играчите научават.

— Игра на Господ! — повтори язвително Франк. — Но що за бог е този, който не позволява на участниците да спечелят?