Дейвид Морел - Ловци на време

Беше станало два часът без две минути. Когато се върна в Ландър, часовникът на колата показваше 2,48. Изтощен, Бейлинджър се регистрира в един мотел, легна върху завивките и дори успя да поспи малко. Служителят от рецепцията на мотела го събуди по телефона в осем, както му бе заръчал. Франк взе душ, избръсна се и си изми зъбите, като използва самобръсначката и четката, които бе купил от крайпътното заведение при пристигането си. Смяташе да не губи време с външния си вид, но си спомни един стар филм — „Играчът на билярд“, в който Пол Нюман играе епична партия билярд с Джаки Глийсън. Героят на Нюман не се избръсва и изглежда още по-рошав, докато Глийсън си измива ръцете и лицето, изчетква сакото си, слага свежо цвете в бутониерата си. И спечелва играта.

Франк отиде с джипа до „Макдоналдс“ и си купи портокалов сок, кафе, пържени картофки и два мъфина [22] Малки кръгли тестени изделия, солени или сладки на вкус. — Б. пр. с яйца. Изяде ги в колата, докато чакаше да отворят спортния магазин в девет часа, както пишеше на табелата му.

В магазина се продаваха огнестрелни оръжия. Той тръгна наляво покрай един щанд и спря пред рафт с полуавтоматични пушки.

— Нещо специално ли търсите? — Продавачът беше мускулест мъж, облечен в джинси и дънкова риза, а катарамата на колана му бе с формата на седло.

— Имате ли „Бушмастър“? — Бейлинджър имаше предвид цивилния еквивалент на М-16, който бе използвал в Ирак.

— Току-що продадох последния.

— Може ли да видя този „Рюгер Мини-14“?

— Ловната пушка ли? Разбира се.

Продавачът я свали от една стойка с пушки. Извади пълнителя и дръпна затвора, за да покаже на Франк, че няма патрон в цевта.

Бейлинджър провери оръжието. Както подсказваше името му, то беше вариант с къса цев на бойната пушка М-14, предшественика на М-16. Но за разлика от грубия, ясно изразен военен облик на повечето щурмови пушки, синкавата стомана и дървеният приклад на „Мини-14“ му придаваха вид на стандартно ловно оръжие. И наистина, неговият относително безобиден външен вид беше причината той да не попадне под ударите на закона, действащ в периода 1994–2004 година, според който в Съединените щати бе забранена продажбата на полуавтоматични щурмови оръжия, въпреки че „Мини-14“ стреляше със същите патрони, калибър 223, и имаше същата огнева мощ като цивилната версия на М-16. Когато работеше към силите на реда, Франк познаваше полицаи, които носеха „Мини-14“ в колите си заради компактността на модела.

— Добра е за лов на вредители — каза продавачът.

— Имате ли 55-грамови патрони „Балистик Силвъртип“ за „Уинчестър“?

— Далекобойни и точни. Добро бризантно действие, разбирате от амуниции. Колко кутии?

Бейлинджър знаеше, че в кутиите има по двадесет патрона.

— Десет.

— Трябва да имате много вредители.

— Нова пушка. Трябва да се поупражнявам с нея. Нека по-добре да са петнадесет.

— Пушката върви в комплект с този пълнител с пет патрона — каза извинително продавачът.

— Имате ли пълнители с двадесет патрона?

— Два.

— Ще ги взема. А да имате лазерни мерници?

— „Бутнел Холосайт“.

Франк знаеше, че захранваният с батерии мерник използва холографска технология, за да проектира червена точка върху мишената. Обаче това не ставаше под формата на лазерен лъч, който би издал позицията на стрелящия. Точката се виждаше единствено от позицията на стрелеца. Да вземеш мишената на мушка бе удивително лесно, а и така се гарантираше точността на изстрела.

— Ще го монтирате ли? Добре. Ще взема този нож „Емерсон CQC-7“. Ремък за пушката. Раница. Светлокафяви туристически обувки и дрехи. Походна аптечка. Манерка. Дъждобран. Ръкавици. Вълнени чорапи. Фенерче. Светлокафява шапка с широка периферия. Слънчеви очила. Слънцезащитен крем. Кутия с енергийни десерти и бинокъл за дневно и нощно виждане.

— Хубаво е да имаш клиент, който знае какво иска.

Бейлинджър му подаде кредитната си карта.

— Подпишете се тук за амунициите — каза продавачът.

Припомняйки рейнджърското си обучение, Франк добави:

Нужни ми са компас и топографска карта на източния дял на Уинд Ривър.

— Кой сектор?

Бейлинджър отиде до картата, закачена на стената, и му показа.

Той сложи покупките си отзад в джипа, после отиде до крайпътното заведение на шосе 287, където напълни манерката и купи стек с минерална вода заедно с пакет хартиени кърпички. Те бяха заместител на нещо, което бе забравил да поръча в магазина за спортни стоки и което бе жизненоважно като водата. Освен това купи ролка лейкопласт от един рафт, до който продаваха маркучи за радиатор.