Дейвид Морел - Ловци на време

— Минах през няколко препятствия.

— А детективът, който беше с вас?

Постара се гласът му да прозвучи неутрално:

— Същите препятствия.

— Те имат ли нещо общо със суматохата навън?

Бейлинджър кимна утвърдително.

— Както и с всичко, за което говорихме. Радвам се, че ви заварих тук. — Не добави, че ако тя не бе останала в кабинета си, щеше да направи всичко по силите си, за да открие къде живее.

— Останах, защото хапчетата не ми подействаха.

— Хапчетата?

— Онези, които изпих преди малко, още не са започнали да действат. — Бръчките от умората около очите й сякаш бяха станали по-дълбоки. — Няма да ви отегчавам с подробности.

Сега Франк разбра защо при предишната им среща жената му се бе сторила видимо състарена. Съмненията му, че е болна, се оказаха верни.

— Съжалявам.

Тя сви примирено рамене.

— Преди години студентът, който ме научи, че видеоигрите удължават времето, ме накара също така да осъзная, че реалността там… — Професор Греъм посочи монитора. — …е по-жива от реалността тук. Какво ви накара да се върнете? Не искам да бъда груба, но ми се ще да подновя играта.

— Хрумна ми нещо. — Бейлинджър се молеше да е прав. — Щом ми се дават насочващи следи, онзи, който е отвлякъл Аманда, трябва да е знаел, че в крайна сметка ще дойда тук и ще говоря с вас за Гробницата. Вие сте експерт по въпроса. Сетих се, че сте експерт и по видеоигрите.

— Само един ентусиаст. Моят студент е истинският експерт по видеоигрите. — Лицето на професор Греъм се напрегна, после се отпусна, след като спазъмът премина.

Франк прикри отчаянието си.

— Той поддържа ли връзка с вас?

— Пише ми имейли, обажда се по телефона. Разстрои се, когато му казах за здравословните си проблеми. Затова ми изпрати този нов компютър. На него могат да се играят най-съвременните игри. Широкоекранният му монитор е най-добрият, който някога съм имала.

— Много е щедър.

— Може да си го позволи, затова не му отказах.

— Как се казва? — Бейлинджър се престори, че въпросът му е съвсем случаен.

— Джонатан Крийд. Виждам, че името му ви е познато.

— Не.

— Но вие реагирахте на него.

— Само защото е по-специфично.

— Има хора, които не играят видеоигри, но пак са чували за него.

— Защо?

— Има само няколко души, които са безспорна легенда в света на игрите — хора, които са създали толкова гениални продукти, че са достигнали невероятно висок стандарт. Или пък са гении в областта на маркетинга. Например Клифи Би [14] Клиф Блезински — водещ дизайнер на видеоигри. — Б. пр. . Играта му се нарича Въображаемо състезание [15] Unreal Tournament. — Б. пр. .

— Въображаемо? Това е изключително подходящо заглавие, ако съм разбрал добре казаното по-рано от вас, че игрите могат да ни отведат в една алтернативна реалност.

— Или Шигеру Миамото, който създаде Супер братя Марио. Той беше първият, който даде личностна мотивация на героя в игрите. Марио се движи в подземен лабиринт и се сражава с чудовища, като се опитва да спаси едно отвлечено момиче.

— Отвлечено момиче?

— Разбирам защо паралелът ви поразява.

— Разкажете ми повече за тези дизайнери.

— Джон Ромеро и Джон Кармак разработиха шутърите от първо лице — като този, който играех допреди малко: Дуум. Уил Райт пък създаде симулационните игри.

— Симулационни игри?

— Като Сим Сити. Това е компютърна симулация на град с всичките му проблеми: замърсяване, разрушаване на инфраструктурата, бедняшки квартали, недостиг на работа. Целта на играта е да се подобрят условията за живот в града. Обаче геймърът скоро си дава сметка, че при извършването на добронамерени промени понякога може да се случат катастрофални неща. Ето защо наричат Си и Сити игра на Господ. Докато при шутърите от първо лице играчът може да гледа единствено над дулото на оръжието си, при игрите на Господ той има неограничен поглед над нещата — и пълен контрол над тях.

— Но за разлика от Бог, геймърът не знае как ще свърши всичко, нали? — попита Бейлинджър. — За разлика от Бог, той може да допусне грешки.

— Кой казва, че Бог не може да допусне грешки? — Лицето на професор Греъм се напрегна. — Не мога да разбера защо тези хапчета не действат.

Франк повтори казаното:

— Неограничен поглед над нещата. — Той вдигна очи към горните ъгли на кабинета.

— Какво правите?

— Мисля за Бог. — Внезапно настръхнал от студ, Бейлинджър разгледа внимателно библиотечните шкафове.