Дейвид Морел - Ловци на време

В Ловци на време професор Греъм отбелязва, че половината хора в САЩ играят на видеоигри. Макар и не всички, доста от тях са изпълнени с насилие, но въпреки това не сме свидетели на масов изблик на насилие, което да е провокирано от тези игри. Вместо да се концентрираме върху темата за насилието, мисля, че си струва да разгледаме игрите от друг ъгъл — от гледна точка на тяхната форма, а не на съдържанието. Нивата на трудност заедно с безбройните решения и ходове, които изпълват всяка секунда на една екшън игра, вероятно правят играча по-съобразителен и рефлексите му — по-бързи. Умственото съсредоточаване, което изисква играта, е умение да оцелееш в едно сложно общество. Но това е специален вид съсредоточаване, защото означава да фокусираш вниманието си върху много неща, ставащи в такава бърза последователност, че сякаш се случват едновременно. Веднага бие на очи паралелът с извършването на няколко работи наведнъж. Някои социолози омаловажават това, оприличавайки го с непрестанното прещракване от един телевизионен канал на друг, което води до повърхностно разбиране и ограничен обхват на вниманието. Но аз съм съгласен с изразеното становище на Стивън Джонсън във Всичко лошо е добро за вас , че е възможно игрите да тренират нашите мозъци да се концентрират върху много неща наведнъж и да изпълняват добре множество задачи. Казано накратко, видеоигрите може би ни предлагат нов начин да развиваме функциите на нашия мозък. Ако времевите капсули ни учат, че нещата никога не са такива, каквито са били, видеоигрите ни показват, че продължаваме да се променяме, често по начини, които не осъзнаваме.

Дейвид Морел е световноизвестният автор на романа Първа кръв , чийто главен герой е Рамбо. Той е роден през 1943 година в Кичънър, Онтарио (Канада). През 1960, когато е на седемнадесет години, става фен на телевизионния сериал „Шосе 66“, в който се разказва за двама младежи, пътуващи с корвет през САЩ в опит да опознаят Америка и самите себе си. Сценарият на Стърлинг Силифант толкова впечатлява Морел, че той решава да стане писател.

През 1966 година творчеството на друг писател — Филип Янг (ученик на Хемингуей), подтиква Дейвид Морел да се премести в Съединените щати, където следва заедно с Янг в Пенсилванския държавен университет, защитава магистратура в областта на хуманитарните науки и става професор по американска литература. Там той се запознава с уважавания писател фантаст Уилям Тен (истинското му име е Филип Клаас), който го научава на основните неща в писането на проза. В резултат се появява романът Първа кръв , в който се разказва за завърнал се в родината си ветеран от Виетнам, страдащ от посттравматичен стрес, който влиза в конфликт с полицейския началник на малък град и води своя собствена версия на Виетнамската война.

Тази книга, полагаща основите на съвременния екшън роман, е издадена през 1972 година, когато Морел е професор по английска литература в университета в Айова. Той преподава там от 1970 до 1986 година, като успоредно с това продължава да пише романи, много от които стават световни бестселъри, като Братството на розата (който е в основата на най-гледания минисериал на Ен Би Си). Уморен да упражнява едновременно две професии, напуска университета, за да се отдаде изцяло на писането.

Скоро след това петнадесетгодишният му син Матю се разболява от рядка форма на остеосаркома (рак на костите) и умира през 1987 година — жестока загуба, която не само терзае мислите на Дейвид Морел, но и прониква в творчеството му, което личи ясно в посветената на Матю книга Светулки и в романа му Отчаяни мерки , чийто главен герой е загубил син.

„Възпитаният професор с отвратителни видения“, както го нарича един критик, Дейвид Морел е автор на двадесет и девет романа, в това число изпълнените със супер екшън трилъри Петата професия, Фалшива самоличност и Отчаяни мерки (действието в който се развива в Санта Фе, където той живее сега със съпругата си Дона). В книгата си Уроци от цял живот писане Морел анализира наученото от него през над тридесетгодишната му кариера на писател. Предишният му роман — Нарушители — влиза в няколко класации за бестселър на годината и е отличен с престижната награда „Брам Стокър“.

Морел е съосновател на Международната организация на писателите на трилъри. Прочут със своите умения на водач, той е завършил Националното училище по ориентиране със специалност „Оцеляване в пустошта“, както и Академията на Г. Гордън Лиди за корпоративна сигурност. Освен това е почетен пожизнен член на Асоциацията на силите за специални операции и на Асоциацията на бившите разузнавачи. Обучен е в стрелба с огнестрелни оръжия, преговори за освобождаване на заложници, приемане на двойна самоличност, охрана на вип персони и шофиране при екстремни условия, наред с множество други бойни умения, които описва в своите романи. Достигнали тираж осемнадесет милиона, творбите му са преведени на двадесет и шест езика. Посетете неговия уебсайт www.davidmorrell.net .