Барри Эйслер - Рейн-сан - Сеч

Направих единственото, което можех. Сигурен, че ще закъснея, аз завъртях хълбоците си, като се движех бавно, ужасяващо бавно, сякаш всичко това беше един от онези кошмари, в които се опитваш да бягаш като през блато, и вдигнах дясното си коляно, виждайки онази обувка, която вече ми се струваше адски смъртоносна, да се приближава, да се носи към мене…

Стрелнах дясното си ходило напред и с пищяла си улучих неговия прасец. Обувката му прелетя край левия ми крак като гърмяща змия, пропуснала плячката си.

Той заразмахва ръце, принуден да направи неочаквано голяма крачка, и преди да успее да възстанови равновесието си и отново да ме нападне, аз сграбчих дебелия туид от вътрешната страна на дясното му коляно и рязко го дръпнах нагоре.

Уилсън тежко се строполи по гръб. Чух фрасването на главата му в плочите на алеята и усетих вибрациите от удара да пробягват надолу по крака му. Без да отпускам коляното си, аз го изритах назад в топките. Той се разтърси и разбрах, че поне за няколко секунди съм го извадил от играта. Хванах го за петата с едната си ръка, развързах връзките му с другата и изхлузих обувката от ходилото му. Отблизо видях, че бордът на носа не е от кожа — а от стомана, заточена като бръснач. И несъмнено покрита с някаква екзотична бързодействаща отрова, специалитет на ЦРУ.

Пъхнах дланта си в обувката и приклекнах до него. Уилсън се претърколи от ляво надясно, като кашляше и пъшкаше. Когато видях, че е дошъл на себе си, аз доближих острия нос на обувката на сантиметър от бузата му.

— Не, не, не — простена той. — Не го прави. Не е в твой интерес.

— Нима?

Уилсън отново изпъшка.

— Все още можем да се разберем. Получи се недоразумение, не виждаш ли? Това тук е изгодно и за двамата. Не го проваляй.

— Защо? Защото парите винаги печелят ли?

— Тогава просто ми кажи какво искаш. Каквото и да е. Обещавам, че ще го получиш.

Помислих си за Сугихара. За предишния шеф на Миямото, пребит до смърт, за да освободят мястото му за къртицата на Уилсън, Йокояма. Дори за „Майк“ и другите двама наемници, които бях убил.

Но най–вече за Виктор, чието травмирано детство беше използвал Уилсън, за да могат парите винаги да печелят.

— Искам да те направя една от пионките — казах аз и го порязах с бръснача по лицето.

Той изпищя и притисна раната с длани. После тялото му се разтрепери и изпадна в гърч. Отдръпнах се назад и продължих да го наблюдавам в зеленото сияние на очилата. Устата му зейна, треперенето и гърчовете се усилваха. Гърбът му се изви толкова рязко, че сякаш щеше да се пречупи, лактите му се извъртяха навътре, пръстите му отчаяно дращеха гърлото му.

Краката му подритнаха веднъж, после пак, по–слабо, и се отпуснаха. От него се изтръгна протяжен къркорещ хрип като от балон, от който излиза последният въздух. Накрая Уилсън остана неподвижен, извил гърба си като лък с толкова силно опъната тетива, че се е прекършил по средата.

Озърнах се. Дзенкоджи отново потъваше в тишина и наоколо нямаше никого другиго освен душите на мъртвите.

— Задръж си парите, задник такъв — казах аз и си тръгнах.

Три дни по–късно с Тацу пак се срещнахме в изакаята. По–рано му се бях обадил, за да отложа предишната ни уговорка. Първо исках да се погрижа за някои неща и понякога е по–добре да поискаш прошка, отколкото да молиш за разрешение. Поредната мъдрост от покойния философ от ЦРУ Шон Макгроу.

Поръчахме си наливна бира нама, както вече ни ставаше обичай. Когато я донесоха, Тацу вдигна чашата си за наздравица.

— За смъртоносния токийски нинджа!

Чукнахме се и отпихме. Погледнах го с умиление. Тацу не беше голям шегаджия, обаче пускаше тънки намеци. Това с нинджата представляваше неговият начин да ми каже, че няма насила да ме разпитва за неща, които предпочитам да не споделям.

— Действително — продължи той. — Не ми хрумва никакво друго обяснение за две странни убийства, извършени по един и същи начин през последните няколко дни.

Нямаше да ме разпитва насила. Не че не искаше.

Вдигнах вежди.

Тацу зачака, сигурно с надеждата мълчанието му да ме накара да изплюя камъчето. След като не успя, той въздъхна.

— Преди два дни в храма Дзенкоджи в Омотесандо беше открит труп на бял мъж. Тялото му беше ужасно разкривено.

— Някаква представа на какво може да се дължи това?

— Патолозите в Кейсацучо смятат, че е някакво паралитично вещество, проникнало през рана на бузата на жертвата. Но не успяха да установят точния му състав. Двойно по–странно е — съвсем буквално — че снощи по време на пиковия час е било извършено друго такова убийство на метро станцията в Акасака. Бюрократ от ЛДП на име Йошинобу Йокояма, порязан по ръката.